PC Help

 Към заглавната страница на PC HelpТърсене


Хардуер

 

История на AGP

Технологията AGP (Accelerated Graphics Port) е създадена от Intel. Първата дънна платка с AGP порт се появи на пазара есента на 1997 година и естествено беше с Intel-ски чипсет (чипсет: тези чипове, които подсигуряват работата на самото дъно). Обаче това, което е хубаво бързо се възприема и резултатът е налице - днес всички ползват AGP.

Добре, но защо беше нужно? Не можеше ли да си караме по стария начин? И кой беше старият начин? Старият начин се казваше PCI. Всъщност, останалите платки - модеми, звукови карти, …, все още ползват този начин. Обаче за да се получат 3D сцените, които виждаме на екран, са нужни доста сметки и тези сметки трябва да се правят бързо, защото иначе - накъсва. Е, все още графичните карти нямат достатъчно ресурс да се справят сами и им се налага да се обръщат към централния процесор - CPU. Налага се да се ползва и системната памет - RAM (макар че, ако имате 64MB на картата това не ви вълнува особено). Значи, едно че трябва да се смята бързо, но трябва и да се прехвърля бързо информацията между RAM, CPU и видеокарта. За всички тези прехвърляния се грижи AGP.

Както бегло споменах, преди да се измисли AGP, видеокартите работеха на PCI слот (още по-отдавна имаше VLbus и ISA, но на тях няма да се спирам, защото вече никой не ги използва). Eдна основна разлика между AGP и PCI е, че първото е порт, а второто шина. От този факт произтичат доста неща, но накратко се дава доста голяма независимост на видеото от останалите компоненти - можем да променяме характеристиките на AGP порта без да влияем на PCI устройствата, а също не може да имаме 2 AGP карти, както може при PCI - защото PCI е предвиден да обслужва няколко устройства заедно. Въпреки тази разлика AGP произтича от PCI - от Intel са взели последното “издание” на стандарта, добавили нови характеристики и се получило AGP.

Какви са другите предимства? Скоростта на AGP 1x e два пъти по голяма от тази на PCI, 2x четири, 4х осем - и при това всичко е на разположение само на видеото, а не на няколко устройства. Като оставим настрани явната печалба от увеличението на скоростта (AGP 4х е 8 пъти по бързо от PCI), има още някои екстри които си заслужава да споменем:

  • Texturing - нарича се още DIME (Direct Memory Execute), позволява част от RAM да се ползва като видеопамет, която може да се достига директно от графичния чип.

  • Sideband Addressing - ускорява трансфера на данни като изпраща команди едновременно докато се прехвърля информацията.

  • Pipelining - позволява на графичната карта да изпраща по няколко команди едновременно вместо една по една. Нормално се изпраща команда и когато се получи потвърждение за изпълнението й, се изпраща следващата.

  • Fast Writes - позволява на процесора да изпраща данни директно към графичния чип като избягва забавянето породено от това процесорът да записва резултатите от работата си в RAM и графичният чип да чете оттам.

Какви са последните новости? AGP както и всичко останало се променя и развива. Има AGP Pro, допълнение към стандарта, предназначено да “посрещне нуждите от по-напреднала графика за работни станции”. Занимава се с това как да осигури чрез допълнителни конектори повече електрическа мощност за видеокарти, които биха имали нужда от нея. Съвсем наскоро Intel обяви и AGP 8x, с идеята да се използва заедно с идващия Pentium 4. Какво ще последва след това никой не може да прогнозира, но каквото и да е развитието, може да сте сигурни в основния принцип: “все по-бързо и по-бързо”.

Назад


Webmaster