PC Help

 Към заглавната страница на PC HelpТърсене


Хардуер

 

AGP

Какво е различното между компютрите, които ползваме сега и тези, които се ползваха преди няколко години? Имаме всякакви подобрения - почти няма компютърен компонент, който да не е с пъти по-добър от преди - процесори, дискове, дънни платки… И все пак има нещо, което сега всеки приема за даденост, а преди 3-4 години не можехме и да мечтаем за него. Нещо, което разтреперва сърцето на всеки геймър, без което съвременния компютър ни се струва просто усъвършенствана пишеща машина с екстри - сетихте ли се за какво говоря? За 3D. Едно време се следеше производителността на процесора, е, най-много някой да попита с колко памет си. Сега въпросът е “С каква видеокарта си? Колко кадъра правиш на Quake3?” (Или Unreal, да не засегна нечии чувства).

3D картите стават все по-мощни и по-бързи, някои не сме се сдобили с GeForce още, пък NVIDIA взели, че направили GeForce2 Ultra. Има едно такова нещо наречено закон на Мур (да не се бърка със законите на Мърфи). Правилото е такова: процесорите стават около два пъти по добри на всеки осемнадесет месеца. От NVIDIA гордо съобщават, че и те вярват в закона, но за тях той трябва да се преформулира: производителността на графичният чип на видеокартата (както наскоро взеха да го наричат - GPU) се удвоява на всеки 6 месеца. Някой може да се зарадва от тази новина: браво на хората, я гледай как здраво бачкат! Аз обаче, бидейки песимист, си превеждам нещата така: “На всеки 6 месеца си приготви по 100$ за ъпгрейд на видеото”. Следващия път когато сте в отчаяна нужда от финансиране за поредното обновление, а пък отговорните фактори не отпускат кинти, можете да изтъкнете, че вината не е ваша - законът на Мур го изисква.

Всяка видеокартата обаче се забучва на дъното. По правило на AGP слот. Ето за този слот се говори в тази статия, защо е нужен, какво прави. Не си мислете, че представлява просто една дупка, в която се слага някаква видеокарта. Да не се окаже, че супер новата видеоплатка, която сте напазарували незнайно по какви причини не иска да работи с вашето поостаряло дъно, каквито неприятни емоции изпитах на собствен гръб. А причината се оказа AGP-то на дънната платка - едно време такива мощни карти нямаше и производителите решили, че спокойно могат да поокастрят това онова, “да стане по евтино, ми кой ще забележи, абе те ще си купят новия модел, ако им се наложи”. Затова искам да предупредя, че ако някой смята да минава по моите стъпки и ще купува нещо от рода на GeForce или по добро, но смята да го пуска на по-стара система - с процесор Celeron или K6/2, задължително първо тествайте вашата система с новата карта в продължение на няколко часа или накарайте във фирмата да ви тестват. И тест не, че Windows върви, а че Quake3 (или Unreal) 2-3 часа работи без проблеми. А сега, да видим някои детайли.

AGP е измислен от Intel. Първата дънна платка с AGP порт се появи на пазара есента на 1997 година и естествено беше с Intel-ски чипсет (чипсет: тези чипове, които подсигуряват работата на самото дъно). Обаче това, което е хубаво бързо се възприема и резултатът е налице - днес всички ползват AGP.

Добре де, ама защо беше нужно? Не можеше ли да си караме по стария начин? И кой беше старият начин? Старият начин се казваше PCI. Всъщност, останалите платки - модеми, звукови карти, …, все още ползват този начин и си нямат никакви проблеми. Тоест, ние си нямаме никакви проблеми с тях. Обаче за да се получат 3D сцените, които виждаме на екран, са нужни доста сметки и тези сметки трябва да се правят бързо, защото иначе - накъсва. Е, все още графичните карти нямат достатъчно ресурс да се справят сами и им се налага да се обръщат към централния процесор - CPU. Налага се да се ползва и системната памет - RAM (макар че, ако имате 64MB на картата това не ви вълнува особено). Значи, едно че трябва да се смята бързо, но трябва и да се прехвърля бързо информацията между RAM, CPU и видеокарта.

Имайки в предвид гореказаното, да навлезем в малко детайли:

PCI

Скоростта на работа е 33Mhz (33 000 000 цикъла в секунда), може да прехвърли по 32 бита на цикъл (което е равно на 4 байта), което ще рече, че може да се прехвърлят 33*4=132 MB/s. Ако имате повече информация - еми ще чакате повече време, за да се прехвърли, значи ще… накъсва. Още повече PCI шината обслужва и останалата периферия на компютъра - и модема, и мрежата, и звука… Еми то какво остана за видеото?

Сега като взехме да си говорим в числа, искам да кажа, че има разлика между реалните скорости и числата, които давам като пример (примерните са малко по-високи). Освен това допускам съзнателно малка грешка в изчисленията :). Някой вижда ли къде? За сравнение на производителността обаче тази разлика не играе роля.

AGP

Първо една основна разлика между AGP и PCI - първото е порт, а второто шина. От този факт произтичат доста неща, но накратко се дава доста голяма независимост на видеото от останалите компоненти - можем да променяме характеристиките на AGP порта без да влияем на PCI устройствата, а също не може да имаме 2 AGP карти, както може при PCI. По-точно може, но не могат да се ползват и двете едновременно - което обезсмисля идеята. Въпреки тази разлика, AGP произтича от PCI - от Intel са взели последното “издание” на PCI стандарта, добавили нови характеристики и се получило AGP. Какви са предимствата: Скоростта на работа е 66Mhz, прехвърля по 32 бита за цикъл, сметката става 66*4=264 MB/s, значи два пъти по бързо от PCI. А сега добрата новина - това е така наречения AGP 1х, откъдето можете да се досетите че има и 2х - и съвсем логично разликата е, че е два пъти по-бърз, защото прехвърля 2х32 бита за 1 цикъл и резултата е 264*2=528 MB/s. Хехе, има обаче и AGP 4х който прехвърля 2х64 бита и скоростта е 1056 MB/s. Тук има и още една особеност - AGP 4х работи с напрежение 1.5V докато 1х и 2х с 3.3V или 1.5V.

Като оставим настрани явната печалба от увеличението на скоростта (AGP 4х е 8 пъти по бързо от PCI), има още някои екстри които си заслужава да споменем:

  • Texturing - наричано още DIME (Direct Memory Execute), позволява част от RAM да се ползва като видеопамет, която може да се достига директно от графичния чип. Обявявано като ключово предимство на AGP технологията, в настоящия момент при наличието на карти с 32 и 64MB RAM и различни начини за компресиране на текстурите (това е “кожата” която се наслагва на 3D обекта) тази функция не се използва много освен ако не играете на разделителна способност над 1024х768 и 32 битов цвят.

  • Sideband Addressing - ускорява трансфера на данни като изпраща команди едновременно докато се прехвърля информацията. Предимството е очевидно, няма загуба на време за изчакване.

  • Pipelining - позволява на графичната карта да изпраща по няколко команди едновременно вместо една по една. Нормално се изпраща команда и когато се получи потвърждение за изпълнението й, се изпраща следващата.

  • Fast Writes - позволява на процесора да изпраща данни директно към графичния чип като избягва забавянето породено от това процесорът да записва резултатите от работата си в RAM и графичният чип да чете оттам. Според NVIDIA, разликата между стандартна AGP карта и такава с GeForce256, може да е над 25% - до голяма степен благодарение на Fast Writes.

Разбира се, още едно предимство е, че AGP не дели капацитета си за няколко контролера - всичко се ползва само от видеото. А това е от полза и за останалите устройства, защото те не трябва да се състезават за ресурси с доста алчната видео подсистема през обща PCI шина.

Една доста разпространена заблуда е за честотата на AGP. Честотата (без overclock) e 66Mhz. 1х, 2х, 4х се отнасят до това какво количество информация се пренася. Въпреки това на много места се казва че 2х работи на 133Mhz . Това твърдение има обосновка, но е абсолютно невярно. Така бях доста учуден да разбера (и то не от къде да е, а от сайта на Intel), че AGP 8x работи на 533Mhz. Правилното е да се каже, че работи, като че ли е на 533, но едновременно с това да се отбележи, че реално - честотата е 66.

Някои от вас може би са чули за AGP Pro. Това е едно допълнение към стандарта AGP, предназначено да “посрещне нуждите от по-напреднала графика за работни станции”. Занимава се с това как да осигури чрез допълнителни конектори повече електрическа мощност за видеокарти, които биха имали нужда от нея. И толкова - никакви други промени. Намери се човек обаче, който се опита да ме убеди, че Pro означава… че има вградена музикална карта! Наистина интересна комбинация ;).

Виж AGP 8x e друго нещо. На 24.08.2000 г. Intel обяви AGP 8x, със съответен трансфер от около 2GB/s. За сегашните системи такава скорост е ненужно висока, защото скоростта на трансфер на процесора и паметта за 133Mhz система (133Mhz не е скоростта на процесора, а базовата честота на дънната платка - за системи със Celeron процесори примерно тя е 66Mhz) е 1.06GB/s. Тоест в идеалния случай, когато процесорът работи само за да обслужва видеото, ще се използва само половината капацитет на AGP 8x. Обаче някъде на хоризонта е Intel Pentium 4 и това 8х е предназначена за него. Можем да си представим каква производителност се очаква да има, още отсега си представям новите видеокарти - защото Ati, Matrox, NVIDIA са приветствали с голямо задоволство новината за 8х. Може да забравите и за PC133 паметите - новите нужди могат да се посрещнат само с RDRAM или DDR PC133. Събирайте пари още отсега :).

Е, вече сте наясно що е AGP, остана да ви кажа само още нещо. Ако една карта е AGP, това съвсем не означава, че поддържа всички екстри описани тук. Може да поддържа само AGP 1х, или да няма Fast Writes. Що се отнася до последното, него го има във видеокартите с чип на NVIDIA само от GeForce нагоре. Вече можете да влезете небрежно в някой магазин и да попитате продавача какви видеокарти с поддръжка на AGP Fast Writes предлагат… . Ако случайно ви отговори и то нещо смислено (което е съмнително), можете да зададете и други коварни въпроси - “Какви са предимствата на AGP Pro”, или да подметнете, че ви трябва някоя евтина карта, дори с много слабо 3D, но с поддръжка на AGP 8x ;).


Информацията е черпена от Internet и от личните познания на автора.

Назад


Webmaster