PC Help

 Към заглавната страница на PC HelpТърсене


Хардуер

 

Overclocking

Overclocking означава издуване (обикновено на процесора), за да работи на по-висока тактова честота, отколкото е предвидено. Тук ще разгледаме именно това ускоряване на централния процесор. Тактовата му честота се образува от 2 променливи величини - системната честота на шината и множителят на процесора.

Да вземем за пример Celeron 300 MHz. Честотата на шината е 66 мегахерца, а процесорният множител е 4,5. 300 х 4,5 = 300. Самото издуване на процесора се осъществява или чрез увеличаване на множителя на процесора, или чрез увеличаване на системната честота. За предпочитане е да се увеличи системната честота, защото това ще подобри не само изчисленията, които се извършват от самият централен процесор, а и общата производителност на компютъра. Това е така, защото на PCI шината са много от компонентите (например видео карта) и те също ще заработят по-бързо.

Издуването на тактовата честота обаче, крие и определени рискове. Това са възможностите на първо място за забиване на системата ако overclocking-ът не е добре извършен, и на второ място - рискът от тотално изгаряне на процесора и/или дъното, ако липсва подходящо охлаждане. Ако доброто охлаждане е налице, рискът от срив в системата по вина на издуването е минимален.

Защо е нужно това охлаждане? Увеличената тактова честота на процесора генерира допълнителна топлина, която скъсява живота на процесора. Поради тази причина се сменят радиаторът и вентилаторът на процесора, или само се добавя допълнителен вентилатор.

Друга причина за сривове може да бъде невъзможността на PCI устройствата да работят стабилно на новата, по-висока честота. PCI шината работи (при нашият пример със Celeron 300 MHz, както и при всички процесори Celeron и Pentium 2) на половината от системната честота. При увеличаването на системната честота от 66 на 100 мегахерца, честотата на PCI шината се повишава от 33 на 50 мегахерца. По-старите устройства за тази шина може да не издържат тези 50 мегахерца и да причиняват сривове в системата.

Проблеми може да възникнат и вследствие на изпържване на RAM памет, предназначена за по-ниски тактови честоти. Ако повишите системната честота на 100 MHz, EDO RAM и SDRAM PC 66 (работеща на 66 MHz) няма да ви свършат работа. Ще имате нужда от памет, която може да работи на 100 мегахерца. Такива памети са всички съвременни типове SDRAM с време на достъп 10, 8, 6 наносекунди или по-малко.

Тук ще препубликувам една таблица от сп. PC World. Тя се отнася само до процесорите на Intel.

Тактова честота на процесора

Системна Честота

Процесорен Множител

Нова тактова честота

Нова системна честота

Нов процесорен множител

Intel Pentium / Pentium MMX

75

50

1.5

90

60

1.5

90

60

1.5

100

66

1.5

100

66

1.5

120

60

2

120

60

2

133

66

2

133

66

2

150

75

2

 

 

 

166

66

2.5

150

60

2.5

166

66

2.5

166

66

2.5

166

83

2

 

 

 

187

75

2.5

 

 

 

200

66

3

200

66

3

208

83

2.5

 

 

 

225

75

3

 

 

 

233

66

3.5

166 MMX

66

2.5

187

75

2.5

 

 

 

200

66

3

 

 

 

208

83

2.5

200 MMX

66

3

225

86

3

 

 

 

250

83

3

 

 

 

233

66

3.5

233 MMX

66

3.5

250

83

3

 

 

 

262

75

3.5

 

 

 

266

66

4

Intel Pentium 2

233

66

3.5

266

66

4

 

 

 

262

75

3.5

266

66

4

300

66

4.5

300

66

4.5

 

 

 

333

66

5

375

75

5

 

 

 

415

83

5

350

100

3.5

392

112

3.5

400

100

4

448

112

4

450

100

4.5

504

112

4.5

Intel Celeron

266

66

4

300

75

4

 

 

 

333

83

4

 

 

 

400

100

4

300/300A

66

4.5

337

75

4.5

 

 

 

375

83

4.5

 

 

 

450

100

4.5

333 A

66

5

375

75

5

 

 

 

415

83

5

366 A

66

5.5

413

75

5.5

 

 

 

457

73

5.5

400 A

66

6

450

75

6

 

 

 

498

83

6

433 A

66

6.5

487

75

6.5

 

 

 

539

83

6.5

Една малка корекция към таблицата - Celeron на 333 MHz може да бъде overclock -нат до 500 мегахерца, мога да потвърдя, че е правено. Но за тази цел са необходими дни работа и грижливо подбрани компоненти.

Процесорите на Intel са най-добри за overclocking, защото отделят най-малко топлина. Някогашните Pentium процесори са били много добре направени, и такъв процесор практически няма проблеми с отделяната топлина - да вземем за пример един от старите 166 мегахерцови Пентиуми. Проблем с издуването му до 200 мегахерца няма, а нерядко това важи и за overclocking до 233 MHz.

За да предотвратят възможността за overclocking, от Intel вземат решение за фиксиране на процесорният множител на всички процесори Celeron, Pentium 2 нагоре от 300 MHz и Pentium 3. Затова при тях може да бъде повишена единствено системната честота. Това при много компютри може да бъде извършено директно от BIOS, няма нужда даже да се отваря капака на компютъра.

За да се справите с допълнително отделяната топлина, а и за по-голяма сигурност, не е лоша идея да смените вентилатора на процесора си с нов, по-мощен. Цената на вентилаторите е различна за различните процесори, но общо взето се движи в интервала от 2 до 5 долара.

Ако след overclocking имате чести сривове на системата, може да се справите с този проблем като увеличите захранващото напрежение на процесора. Така той ще получава по-стабилни сигнали. Процесорите на Intel могат да работят с напрежение +/- 0,2 V различно от предписаното. Старият процесор Pentium работи при напрежение 3,3 волта за целият процесор. Ако вашата дънна платка поддържа VRE, можете да захранвате процесора с напрежение от 3,45 до 3,6 волта. Процесорите Celeron работят при 3.3 V за захранване и 2.0 V за ядрото на процесора. Дори ако напрежението се увеличи до 2,9 V, това може и да не даде желаният ефект. Celeron и Pentium 2 изискват необходимото напрежение директно от дънната платка, а не всички дъна могат да игнорират изискванията на процесора и да подават напрежение според конфигурацията на джъмперите.

В случай, че не сте сигурни на какво напрежение работи процесорът ви, ето как може да го научите. Отворете кутията на компютъра. Разгледайте процесора. Обикновено на горната, а понякога на долната му страна е записан неговият S-Spec номер. Запишете си го и идете на адрес http://developer.intel.com/design/pentium/qit/ и потърсете в списъка номера на процесора ви. След това кликнете върху него и ще получите технически данни, включително напрежението, от което се нуждае той.

В случай, че притежавате процесор от АMD или Cyrix, пак можете да повишите производителността му. Тук е мястото да кажа, че въобще не препоръчвам опити за издуване на процесори Cyrix. AMD процесорите могат да се издуват, но това трябва да се прави внимателно.

А ето и един метод, с който ще увеличите производителността на процесор Cyrix с около 5 процента. Трябва да активирате командата Nolock (това е външна програма, която не е част от DOS; можете да я намерите в раздела с програми за теглене). Така процесорът ще може да записва в интегрираната си кеш памет обръщенията към оперативната памет, които обикновено стават през кеша на дъното. Предимството може да се забележи при тежки програми за графична обработка (наистина ли сте се хванали с графична обработка и процесор Cyrix?!?) и големи бази данни. За да активирате командата, добавете този ред в Autoexec.bat:

Config nolock

За да деактивирате командата напишете в DOS режим:

Config nolockoff

Ако искате да я махнете въобще, просто изтрийте горепосоченият ред от Autoexec.bat.

Най-добрият метод да проверите дали издуването на процесора е безпроблемно е да поиграете малко с някоя по-натоварваща игра или да пуснете програма, която натоварва системата възможно най-много. Играйте или работете час и половина - два. Ако през това време системата не забие, значи всичко е наред. Ако се срине, върнете тактовата честота както си е била. Можете да опитате отново с по-добро охлаждане или с по-малко издуване на процесора.

В добавка към всичко това ще кажа още три неща. На първо място - никога не увеличавайте тактовата честота на процесора, ако нямате нужда от това. Второ - ето ви от мен един лесен начин за безрисково (но и малко) повишаване на тактовата честота. Ако вашият BIOS поддържа настройка на честотата на системната шина и имате процесор Celeron, без никакъв проблем можете да повишите честотата от 66 на 68 мегахерца. И трето - ако в следствие на overclocking изгубите данни, процесорът и / или дъното ви изгори, не можете да обвинявате никого. Всичко е на ваша отговорност.

Назад


Webmaster