Силата на буквите

Шрифтовете се различават по формата на буквите. При серифния шрифт някои от буквите имат къси чертички в горните и долните си краища. Те сякаш водят погледа на читателя от едната буква към следващата. Помагат му да познае по-лесно буквата. Ако тези краища са закръглени, шрифтът изглежда по-приятелски, а ако са квадратни, написаното изглежда по-официално. Серифните шрифтове са подходящи за използване в основния текст, те облекчават четенето на дълги текстове. Обичайната височина на буквите в този случай е 10 – 14 пункта. Класически пример за серифен шрифт е Times New Roman. Той е шрифт по подразбиране на някои от текстообработващите програми. Други серифни шрифтове са Academy, Antiqua, Bookman Old Style, Century Old, Courier, Garamond, Korinna, Kvant, Literature, New Journal, Peterburg, Timok, Tracia. Съществуват и много други.

Несерифните шрифтове са по-опростени – нямат серифи, изглеждат по-елегантно. Подходящи са за заглавия и други големи надписи. Височината на заглавията може да е 16 – 20 пункта. Основният несерифен шрифт е Ariel. Други подобни шрифтове са Albany, AvantGarde, Cabel, Chicago, Fision, Futuris, Geneve, German, Hebar, Kabel, Lucida, Helvetica, Pragmatica, Swiss, Tahoma, Verdana, Verona (пример, 13 KB).

Съществува и друга огромна категория от шрифтове, които са специално създадени за изписване на кратки ефектни надписи и заглавия. Тези шрифтове могат да имитират калиграфско писмо (Calligraph), ръкописно писане (Free Hand) или пишеща машина (Lettera Trentadue), буквите могат да са надраскани (DS Eraser), да изглеждат смешно (Dom Casual), да са сякаш са думи от старобългарската (Izhica) или гръцката азбука (DS Greece). Шрифтът може да напомня цифрите от дисплея на калкулатор (Crystal), да имитират написано с матричен принтер, напр. Epson. Вижте!

Понякога в процеса на работа се налага писане в “стандартна машинописна страница”. Там се изисква броят на буквите на един ред да са в определени граници. Ала буквите и символите в голяма част от използваните шрифтове (независимо дали са серифни или несерифни) не се с еднаква ширина – точката заема по-малко място от буквата “ж”. В този случай следва да се използват пропорционални шрифтове (Courier, Letter Got LCY, Lucida Console, Maritsa, Mono Condensed). При тях всички символи и букви са с една и съща ширина, по подобие на символите и буквите в пишещата машина - ето така.

Броят на използваните шрифтове в една страница трябва да се сведе до минимум, за да не се претовари читателя, да не се стигне до противоречие в графичния стил. Най-лесното решение е да се използват различни стилове на един и същ шрифт – нормален, курсив (Italic), получер (Bold), и получер курсив (Bold Italic). Можете да видите сравнение на начертанията тук. Получер стил може да се използва за заглавията и подзаглавията. Чрез него се постига по-голямо въздействие, определя се кое е важното. Но използването му трябва да е пестеливо, защото дума в средата на реда, отпечатана с получер стил на шрифта привлича вниманието на читателя върху себе си повече отколкото е необходимо и е възможно да го разсее вниманието му от цялостния текст. За да се премине по време на писане в получер стил, се натиска Ctrl и B, без да се преминава непременно в латиница. Курсивът (Ctrl + I) се използва за коментари, за по-леко наблягане на определена дума или за акцентиране върху отделен момент от текста. Друг вариант за оформяне на страницата е несерифен шрифт (Arial) за заглавията и серифен (Times New Roman) за основния текст.

Съвременните програми за текстообработка позволяват върху отделни думи от текста да се приложат още няколко ефекта – сянка, контур, изпъкнал и вдлъбнат текст. Тези ефекти трябва да се използват при необходимост, изписване на кратки текстове с големи букви, за да не се наруши удобството на четене. Лесно е и подчертаването с различни линии – единична, двойна, прекъсната, вълнообразна, но трябва да се има предвид, че тези линии закриват долните камшичета на буквите и се различават по-трудно. Друг ефект е “малки главни букви”. При този стил малките букви са заменени с малко умалени главни букви. Този стил се използва също при заглавия и при изписване на абревиатури. Така съкращенията от няколко главни букви не се натрапват. Промяната на разстоянието между буквите и думите – сгъстяването и разширяването е също прийом, чрез които се поставя акцент върху една или друга част на заглавието или някъде в основния текст. Пример за малки главни букви можете да видите тук.

За да се акцентира върху отделен параграф, той следва да се отдели от останалия текст като се изпише по-навътре. Може да се промени цвета на буквите, да се огради целият абзац в правоъгълник, да се оцвети фона, да се остави повече място преди и след параграфа.

Редовете могат да се подравнят по четири различни начина. Най-често се използва подравняване отляво. При него редовете се подреждат точно един под друг от лявата страна на страницата. При подравняването от дясно се затруднява четенето, защото читателят се налага да търси началото на всеки следващ ред. Този вид подравняване се използва за кратки надписи, за бележки към илюстрации, за заглавия. В никакъв случай не бива да се прилага над основния текст. Текстът може да се центрира, когато шрифтът е едър, текстът е кратък. Този вид центриране се ползва при покани, менюта. Трябва да се има предвид, че и тук четенето е забавено поради необичайното място на всеки следващ ред. При подравняването от двете страни всички редове започват и завършват на определено място като се оформя правоъгълник от думи. Този вид подравняване се постига чрез прибавяне на допълнителни място между думите. За да се избегнат дразнещите бели полета, е необходимо първо да се направи сричкопренасяне и след това да се подравни. По този начин – чрез пренасянето на думите и последвалото двустранно подравняване се пести място на листа и текстът изглежда по-добре.

Разполагането на текста в две или повече колони също подобрява удобството на четене (при печатните материали, както и при електронните, ако колоните са с малка височина - налага ли се превъртане, ефектът е обратен на желания).

Допълнителен ефект на текста, свързан с буквите е “падащи букви”. При него първата буква е по-голяма и заема следващите 2 – 4 реда. Текстообработващите програми позволяват да се променя шрифта само на първата буква, да се определя колко реда надолу да заеме, какво да е разстоянието от текста. При Word този ефект се задава от Format -> Drop Cap… B StarOffice – Format -> Paragraph… избира се панела Drop Caps и се прави отметка на Show Drop Caps като се уточнява колко голяма да бъде буквата, дали с големи букви да се изпише цялата първа дума.

Разработени са и шрифтове, които вместо букви съдържат малки картинки. Тези символи могат да се вмъкнат в текста, да се използват като начален символ на подточките (bullet), а при подходящо увеличение и като илюстрации. Съществуват шрифтове с изображения на растения и животни, стрелки, рамки, “балони”, в които се изписват думите на герои от комиксите, сгради, бизнес пособия, часовници и циферблати, символи свързани с различни празници. Други символни шрифтове са с космическа и спортна тематика, с изображения на музикални инструменти и знаци от нотописа, с математически символи, зодии. Особено внимание при оформянето на страниците заслужават тези шрифтове с елементи за изграждането на рамки, бордюри, декоративни линии. Съществуват и шрифтове с орнаменти, които служат за украса на страницата и на самия текст.

Силата на буквите - запознаване с видовете шрифтове и подробности около тях
В търсене на нови шрифтове - къде можете да намерите шрифтове (вкл. безплатни)
Разглеждане, инсталиране и премахване на шрифтове
Правила за печатане

Назад