Преди всичко, бих искал да обясня на незапознатите какво значи съкращението SOHO – Small Office Home Office. Това са домашните потребители и тези с малък бизнес, т.е. тук ще разгледаме нискобюджетните решения. Разбира се, това не значи, че средните и големите бизнес организации не могат да се възползват от същите средства – напротив. За тях обаче те могат да се окажат недостатъчни поради много по-големите им нужди.

Правилно резервиране на информацията

Резервирането на информацията включва архивирането й, но не се ограничава само с него. Именно това е една от често допусканите грешки. Разбира се, тя не е фатална, ако организацията на работата ви може да търпи забавяния, но колкото по-бързо трябва да можете да реагирате в случай на загуба на данни поради някаква причина, толкова по-строги правила трябва да си наложите. И така, какво е нужно: съхраняване на данните, с които работите, в организиран и структуриран вид, а не разпилени на всевъзможни места редовно архивиране на съответните данни отбелязване на датата на всяко архивно копие съхраняване на архивите по подходящ начин, евентуално и поддържане на йерархична система за архивиране и съхраняване на данните по видове. установяване на система за възстановяване на работата в случай на загуба на данни – или казано по друг начин, авариен план, по който да се действа в случай на непредвидени проблеми от такова естество. Ще разгледаме накратко всяка от изброените точки, защото някои неща не са толкова очевидни, колкото изглежда.

Структуриране на работните файлове – най-важно е, ако на един компютър се случва да работи повече от един човек. Независимо кой от тях архивира данните (ако работят с едни и същи данни – в противен случай обикновено всеки сам се грижи за файловете си), трябва да знае къде са файловете на колегата му, за да архивира и тях. Разбира се, има и по-добри варианти – предварително настроено автоматично архивиране, което резервира файловете на всеки потребител. За целта е подходящо всеки потребител да ползва отделна директория (която да се архивира заедно с цялото си съдържание), а в рамките на нея да подрежда файловете си както пожелае.

Датиране на архивите – прави се предимно за улесняване на възстановяването на данните и подреждането на архивите. Няма никакви особености.

Регулярност в самото архивиране и съхранение на архивите по подходящ начин – даже да няма почти никакви нови данни, архивирането трябва да се прави редовно (и по възможност – автоматично). Но е добре и да се оформи определена йерархия. Ще обясня това с един пример:
В края на всеки работен ден се задейства скрипт, чрез който се архивират всички документи и др. файлове на предвиден за целта дял на твърдия диск. Ако обемът им е малък (до няколко MB), още тогава те може да се копират и на една или няколко дискети като допълнителна мярка за сигурност. В края на всяка седмица или всеки месец данните се прехвърлят и на външен носител.

Полезно е също така да се разполага и с едно пълно копие (“изображение” – image файл) на съдържанието на твърдия диск след пълното конфигуриране на компютъра или след инсталирането на последната важна програма или хардуерен компонент. Това може да стане с комерсиалната Norton Ghost или някоя друга (по възможност безплатна) програма – например Drive Imager XP (безплатна е), подробности за която можете да прочетете в статията “Дискови дялове: архивиране, клониране и възстановяване”.

Както виждате, стремежът е архивирането да бъде толкова по-често, за колкото по-малки обеми данни става въпрос, и данните да се съхраняват на външни носители в случай на проблеми с вирус, с твърдия диск, проблем с компютъра или просто кражбата му, което също е възможно. В контекста на последното – не забравяйте и за сигурността на данните си, и защитавайте с достатъчно дълги пароли както архивите, така и работните файлове. Ако работите под Windows NT / 2000 / XP, обезателно ползвайте файлова система NTFS. Колкото до проблемите с твърдите дискове, те също се случват, и никой не е застрахован. Имайте предвид, че гаранцията на дисковете е за самото устройство, и в случай на повреда можете да разчитате то да ви бъде подменено, но не и да се възстановят данните. Ето защо, ако имате достатъчно пари за това, можете да помислите и за RAID система с 2 харддиска. RAID ниво 1 осигурява пълно дублиране на записваната информация, съответно ще можете да продължите работата си даже при отказ на единия диск.

В зависимост от това какви носители използвате за резервираната информация, трябва да спазвате различни правила за съхранението им. Дискети, магнитни ленти, ZIP и Jazz устройства и всякакви други магнитни носители – далеч от магнитни полета (те спокойно могат да заличат съдържанието им), вкл. до включени тонколони и касетофони. Компактдискове – далеч от ултравиолетови лъчи (чете се “да не се излагат на директна слънчева светлина”), препоръчителна температура от –5 до +30 градуса по Целзий, средна влажност (ниска и висока могат да увредят покритието) и – най-важното – да се съхраняват в кутии или калъфи, за да се предпазват от драскотини по повърхността.

Възстановяване на работата при загуба на данни – трябва да се направи една малка тренировка за бързо възстановяване на данните (или цялата система, а след това и данните). Обикновено това трябва да може да става в рамките на няколко минути.

Примерни варианти за резервиране на данни

В зависимост от конфигурацията на компютъра (компютрите) и нуждите на потребителя могат да се разграничат повече от достатъчно варианти.

Резервиране с дискети – най-елементарният вариант. Когато данните са повече, отколкото побира една дискета, се ползват многотомни архиви (естествено, с архиватор, който компресира данните). Много удобно при малко количество данни (още повече, че дискетите позволяват презаписване и записване на нови файлове също като твърдите дискове), и абсолютно неподходящо при по-големи обеми. Не изисква никаква допълнителна техника, тъй като дискетно устройство има на практически всеки компютър. С цена под $3 за кутия от 10 дискети, тези носители имат може би най-високата цена на MB записана информация, а скоростта на запис е съвсем ниска.

Резервиране върху мрежов диск – ако сравнително близо един до друг са разположени няколко компютъра, те най-вероятно са свързани с локална мрежа – LAN (Local Area Network). Ако не са, най-добре ги свържете в мрежа – улесненията от това са наистина много. В този случай може да се отдели диск или дял на един от компютрите, за да се съхраняват архивите на него. Скоростта тук е повече от достатъчна, а цената въобще не е висока – евтините LAN карти могат да се купят на цена от $5-10 без ДДС (освен това, във всяка съвременна дънна платка има вградена LAN карта), а всеки метър UTP кабел ще ви струва ок. $0.2. 8-портов 10/100 мегабитов switch може да се купи за $15-20. Колкото до дисковото пространство за съхранение на архивите, по-бавните 80 GB твърди дискове могат да се намерят на цена $50-60 (без ДДС).

Резервиране върху преносим твърд диск – в случай, че поради отдалеченост или друга причина нямате възможност да изградите мрежа между компютрите, удачно решение е да използвате т. нар. “чекмедже” за пренасяне на твърд диск. По този начин поставяте диска от предната страна на компютъра (както CD-ROM-а, всъщност точно такъв слот се използва и за него), вместо да отваряте кутията всеки път (не на последно място са и фирмените лепенки, пречещи на такова отваряне). Цената на подобно чекмедже е ок. $10, а тази на диска вече разбрахте. Имайте предвид все пак, че твърдите дискове по принцип не са предвидени за пренасяне, и сътресенията могат да окажат лошо влияние върху тях. Затова са създадени и външни дискове, които се свързват с компютъра чрез USB или Firewire (IEEE 1394) интерфейс, но тяхната цена е чувствително по-висока.

Резервиране върху записваеми и презаписваеми компактдискове – вероятно най-доброто решение. Чисти CD записващи устройства вече не се продават, но е много вероятно при покупка на употребяван компютър да получите CD записвачка с него, най-често са със скорост на запис 32-48x (т.е. 4800-7200 KB/sec). 700 MB записваеми дискове обикновено са с единична цена до ок. 1 лв. с кутия, а за по-малко от $25 могат да се купят на шпиндел 100 празни диска. Цената на презаписваемите дискове е по-висока, малко над $1 за всеки, но можете да го използвате многократно. Ако гледате сериозно на данните си, при тези цени е странно да не се възползвате. Външните записващи устройства са 2-3 пъти по-скъпи, така че при близко разположени компютри по-добре е да комбинирате локалната мрежа със стационарен CD-RW.

Резервиране върху записваеми и презаписваеми DVD дискове – кашата от стандарти със записа на DVD реално вече далеч е в миналото, а на цена $25-30 без ДДС можете се сдобиете с DVD записвачка, работеща с всичките стандарти. Тази цена определено е идеална, даже ниска! Без съмнение това е повече от разумна инвестиция. Впрочем, практически всички записващи DVD устройства имат и лазер за запис на компактдискове, така че можете да ги ползвате и за това. Записваемите DVD дискове струват ок. $0.2-1.5 всеки, а презаписваемите – приблизително двойно. Капацитетът на всеки от тях е 4.7 GB (2.6 GB варианти вече реално отпаднаха, а по-големите им двуслойни събратя, 8.5 GB, все още са чувствително по-скъпи). Всяка DVD записвачка днес поддържа запис на двуслойни дискове, и когато цената на тези дискове падне, те също ще навлязат в масова употреба.

Лентови архиватори, ZIP & Jazz устройства, LS-120 и др. – като цяло са сравнително слабо застъпени в България, бавни, а цената на MB е относително висока – напр. $926 за външен 24 GB SCSI лентов архиватор HP SURESTORE DAT24U. Преценете сами дали тези цени са подходящи за вас.

Софтуерно обезпечаване на резервирането на информация

Вградената в Windows програма за резервиране на данни предоставя напълно достатъчно възможности за архивиране, напълно покриващи регулярността и останалите изисквания, посочени в началото на статията. Най-често обаче потребителите разчитат на други архивиращи програми – WinZIP, WinRAR, WinAce и т.н. Само по себе си това не е грешка, но този подход в известна степен се разминава с редовното архивиране – тези програми са предвидени да бъдат архиватори и компресори, а не системи за резервиране на данните. Съответно, макар да са много удобни, в твърде малко от тях са предвидени възможности за автоматизирано архивиране по график. Ето защо, като за финал на тази статия, бих искал да ви представя една интегрирана система за резервиране на информацията, която можете да намерите на нашия сайт. Нейното име е

Backup2005 Pro

Отличава се с възможността си да архивира данни върху/към абсолютно всичко - мрежови дискове, а също и възможност да качите архивите си на FTP или HTTP сървър, всякакви преносими носители на информация (включително CD и DVD). Програмата разполага със собствен драйвер за запис на дискове, и е независима от друг софтуер за запис. Можете да зададете задача за архивиране, която да се извърши в определен момент от времето, и да бъдете уведомени по e-mail, когато задачата е приключена. Както може да се очаква от всяка съвременна система за подобни цели, Backup2005 Pro може да работи с архиви (в случай zip файлове) с неограничен обем, но и да създава многотомни архиви, които да се разпределят последователно на повече от един носител. Възстановяването на файлове може да се извърши по няколко различни начина, вкл. по определени маски – напр. *.{файлово разширение}

Можете да намерите програмата (старото й име е AzGuard) на нейния сайт - www.backup2001.com, актуалната в момента версия е 4.3.1.131.

Колкото и очевидни и известни на всекиго неща да бяха изброени в този материал, те често се пренебрегват. Ако и вие сте сред хората, които си спестяват няколко минути седмично от тази дейност, вижте още веднъж началото на статията и помнете, че дисковете могат да дефектират не само при груба намеса.

Назад