Независимо кой от начините за свързване се използва (с мрежов контролер към съществуваща мрежа, поддържаща TCP/IP протокол или с модем по телефонна линия), използването на Интернет става възможно след инсталиране на програмното ядро на TCP/IP протоколи. Това е необходимо за да се осъществи контакт между Интернет мрежата и съответното приложение. Или иначе казано на практика се осъществява връзка между хардуерната среда, мрежовите драйвери и софтурното приложение. Главното предназначение на множеството Интернет протоколи е свързването на разнообразни мрежови технологии и поддържане на стабилна комуникация между тях. Протоколите съставляващи това множество се намират в различни слоеве и тяхното предназначение се разделя на две основни части.

1. Протоколи и услуги, ориентирани към пренасяне на информация.

• TCP (Transfer Control Protocol)- протокол за управление на обмена на информация. Този протокол обслужва връзките. Данните се изпращат на пакети, които съдържат заглавна част и данни. Надежността на обмена се осигурява от контролни суми и сравнения между изпратената и получената информация.

• SMTP (Simple Mail Tranfser Protocol)- прост протокол за обмен на електронна поща. Определя стандарта на съобщенията, които един SMTP клиент може да използва от своя компютър за да изпраща електронна поща до SMTP сървър на друг компютър.

• FTP (File Trаnsfer Protocol)- протокол за обмен на файлове. Дава възможност за прехвърляне на файлове от един компютър на друг по TCP/IP протокол. Съществува услуга с подобна функция, която използва друг базов протокол.

2. Протоколи и услуги осигуряващи и разрешаващи връзките в мрежата - Internet Protocol/Internet Control Message Protocol (IP/ICMP) и техните приложения - User Datagram Protocol (UDP), Domain Name System (DNS) за осъществяване на връзка между имената и техните мрежови адреси.

За предаването на данни в различните точки по целия свят чрез интернет е необходим мрежовия слой в еталонния модел на ISO OSI. Повече за модела ISO OSI, и за видовете протоколи и начина им на функциониране можете да прочетете в останалите статии в раздел Комуникации. Различните части на Интернет - съставляващите мрежи се съединяват помежду си посредством компютри, които се наричат "възли". Така мрежата се свързва в едно. "Възлите" определят къде отива вашия пакет от данни, решават къде да го изпратят и го изпращат. Откъде мрежата знае къде да изпрати вашия пакет с данни? Разбира се от самите вас (от посоченият в стандартна форма адрес на потребителя). Протоколът IP се грижи за адресирането или за потвърждаването на това, което "възелът" разбира, че трябва да прави с вашите данни по пътя на тяхното движение. В началото на вашето послание се поставя заглавие, което съдържа информация за адреса в мрежата. Адресът в Интернет се състои от 4 байта, които се отделят с точки: 213.174.2.130 или 207.68.183.61. Всеки компютър в Интернет има уникален адрес. Адресът е изграден от две части: мрежов адрес и хост адрес (адрес на компютъра). Обработката на пакета съгласно адреса също е аналогична. Интернет знае къде да търси указаната му мрежа, а тази мрежа знае къде в нея се намира конкретния компютър. За да определят къде в локалната мрежа се намира компютъра със зададения числов IP адрес, локалните мрежи използват собствени протоколи. По редица причини предаваната по мрежата информация се дели на части и се поставя в отделни пакети. Дължината на информацията вътре в пакета е до 1500 байта. Това защитава мрежата от монополизиране от един потребител и предоставя равни права на всички. Ако мрежата обаче не е достатъчно бърза, то колкото повече потребители едновременно я използват, толкова по-бавно ще обслужва всички. Тясно свързан с IP е TCP протокола. Поради тясната им връзка тези протоколи са познати като TCP/IP. Протоколът TCP, базирайки се на възможностите на протокола IP се занимава с пренасянето на големи обеми информация. В него е заложен простият и естествен метод за изпращане на една книга по отделни страници в отделни писма и възстановяването на книгата след получаване на всичките страници. TCP разделя подлежащата на пренасяне информация на отделни части, като номерира всяка част. За да изпрати тази информация заедно с данните, той поставя всяко късче информация в плик. Това е TCP плик. TCP пакета се поставя в отделен IP плик и се получава IP пакет, с който мрежата може да работи. Получателят разопакова IP плика и вижда TCP пликовете. Отваря и тях и поставя данните в съотвестващият им ред. При липса изисква да се изпрати липсващото парче отново. Накрая информацията се събира в съответната последователност и напълно се възстановява.

Назад