Те не виждат, но не са слепи. Липсата на зрение в голяма степен може да бъде компенсирана от компютри - и то компютри, които повечето хора биха захвърлили като твърде стари, и следователно непотребни. Моля ви, недейте!
Филип Дудин

Когато става дума за работа с компютър, представяме си човек, който е седнал пред клавиатурата, държи мишката и гледа в екрана на монитора. Но има хора с по-слабо зрение. За такива хора съвременните операционни системи предлагат специални режими, по-едър шрифт, по лесно забелязващ се курсор и т. н.
Но има и напълно слепи хора. Слепите хора общуват с компютрите чрез останалите си възприятия, слух и осезание. Това става с помощта на програми, синтезиращи човешка реч, или така наречените брайлови дисплеи.

Има много програми, синтезиращи човешка реч, но не всички от тях са предназначени за хора без зрение. Повечето от тези програми могат да изчитат текстов файл или маркиран текст, с което почти се изчерпват функциите им.

Много по-сложни и многофункционални са приложенията, предназначени да осигурят пълноценен достъп до компютрите на слепи хора. Тези приложения се състоят обикновено от два основни модула, screen reader (скрийн рийдър) и синтезатор. Синтезатор е програмата, която превръща текста в говор, а скрийн рийдъра изпраща на синтезатора текста, който трябва да бъде прочетен (изговорен).

Да си представим, как човек без зрение иска, например, да прочете текст, съдържащ се в определен файл. Стартира се говорящата програма, освен ако тя не се стартира автоматично заедно с операционната система. (Разбира се, програмите трябва да са инсталирани преди това.) После трябва да се стартира и приложението, с което ще се чете файлът. Да речем, че това е Microsoft Word. Не всички знаят, но повечето от добре направените приложения за Windows имат алтернативни клавишни комбинации за управление, освен традиционния начин, чрез мишката. Натиска се съответната клавишна комбинация, която препраща курсора в полето, в което се набира името на файла. Когато се отвори файла, тогава, слепият потребител може да чете текста от екрана. Може да го прочете целия, може да прочете само част от него. Всъщност, така е и за виждащите хора, но на тях не им се налага да натискат клавиши, за да прочетат нещо от екрана, а просто гледат в него.

Гласът от синтезатора, който изчита необходимия текст, се чува през стандартните тонколони, свързани към стандартната звукова платка на компютъра.

В най общия случай, слепият потребител мести чрез клавиши курсора, а говорящата програма изчита думите (или редовете), през които курсорът минава. Ако се използва клавишна комбинация за местене на курсора по думи, тогава синтезаторът чете дума по дума. Ако курсора се мести ред по ред надолу или нагоре, тогава синтезаторът изчита реда, на който отива курсорът. Скрийн рийдърите имат и клавиши, които могат автоматично да скролират (местят текста нагоре), тогава синтезаторът изчита целия текст гладко, също както би го чел човек на глас. По подобен начин се използват от слепи хора и всички останали приложения, браузъри, електронни таблици, и прочее.

Разбира се, графики няма как да бъдат обработвани от сляп човек, тоест, не може да се рисува с помощта на синтезатор на говор. Въпреки това, един сляп потребител спокойно може да използва скенер, и да извършва с него онова, което правят най-често виждащите хора. Може да сканира и разпечатва снимки, документи и дори да извършва известни преработки, като увеличаване на изображението, умаляване, завъртане и т.н.

Неоценима помощ на слепите хора оказват скенерите и програмите за оптично разпознаване на текст. С една скромна компютърна конфигурация, на която е инсталиран Windows 98, могат да се сканират всякакви текстове напечатани на хартия, които след това могат да се четат (слушат) от слепи хора по най-удобен начин.

За всичко това (и още много и много) не е необходим никакъв специален или скъп хардуер. За Windows е достатъчна стандартна конфигурация, на която спокойно да работи Windows95-98 и шестнадесет битова стандартна звукова платка.
Най-добрата за момента програма за синтезиране на реч и осигуряване на достъпа на слепи хора до Windows е приложението на фирмата Henter-Joyce, JAWS (Job Access With Speech), hj.com. За съжаление този пакет все още не включва българска реч, но за сметка на това руските синтезатори четат доста сносно български, особено ако не се обръща внимание на руския акцент.

Както е добре известно, България е един твърде малък пазар, и слава Богу, слепите не са така много, че да започне някоя западна фирма да разработва български синтезатор. Но за сметка на това, както в миналото, така и сега, в България има достатъчно добри програмисти, и български синтезатор на говор за Windows се разработва в момента.

Може би на много хора ще се стори интересно, че няма нито един безплатен пакет за синтез на реч под Windows, предназначен за слепи потребители. Всички такива програми са с една прилична цена, която за Българските потребители обикновено е непосилна. Един лиценз за JAWS струва няколкостотин долара. Това има своето логично обяснение, но едва ли е тук мястото, за навлизане в подробности.
При всички случаи, високата цена на софтуера за слепи не трябва да отблъсква никого, защото Windows не е единствената операционна система, нито пък смело може да се каже че е най-добрата. Има достатъчно безплатни синтезатори на реч за LINUX, отскоро и руски, четящи общата ни кирилица. (Повече за това може да се прочете на адрес: 123.dir.bg/linux.htm.

Слепите хора в България работят с компютри още преди Windows, още преди шестнадесет битовите компютри, защото Борислав Захариев разработи своя оригинален формантен синтезатор на реч за DOS още преди времето на Windows и LINUX. Този синтезатор е безплатен, за разлика от всички подобни за английски. Работи на най-старите IBM PC XT ("Правец 16"), както и на най-новите "Pentium".

Както може и да се предположи, една текстово ориентирана операционна система е по-удобна за слепите потребители, отколкото една графична. Ето защо, много от слепите хора, както в България, така и в чужбина, все още не са изоставили DOS. Откакто гореспоменатият синтезатор на Захариев беше подобрен от Торос Хованесян, и след като беше прибавен към него и скрийн рийдъра на Хюсеин Исмаил, слепите хора в България получиха най-мощното и безплатно средство за достъп до света на компютрите и Интернет. Синтезатора и скрийн рийдъра могат да се вземат от адрес: (http://123.dir.bg). С помощта на този пакет за DOS може да се работи със стари компютри, които могат да се купят за символични пари. Ако липсва звукова карта, тя може да бъде заменена с устройството covox, което струва около 10 лева. (10 dm.) Ковоксът е предшественик на звуковите платки. Представлява обикновен щепсел за принтер, в който са монтирани няколко резистора. Включва се в стандартния куплунг за принтер (LPT).

И така, за слепите хора в България са достъпни всички ресурси на Интернет (с изключение на флаш-анимациите), всички текстове, съдържащи се във файлове, електронни on line и off line библиотеки, електронна поща, дискусионни форуми и така нататък. Има и компютърни игри, които могат да се играят от слепи, както и специално създадени игри за слепи хора.

Известно е, че преди компютрите, слепите хора четяха и пишеха с помощта на релефното писмо за слепи, създадено от французина Луи Брайл. Това е азбука, чиито букви се състоят от релефни точки, които се четат с пръстите, а се пишат със специални пишещи машини, специални принтери или прости устройства, наречени брайлови плочи.

Брайловата азбука не е изоставена и в света на компютрите. Създадени са така наречените брайлови дисплеи, и поддръжката им е осигурена от съвременните скрийн рийдъри.

За съжаление цената на брайловите дисплеи е много висока, като правило надвишава цената на компютъра. Брайловите дисплей не са релефни дисплеи, както може да се предположи. Това е един брайлов ред, (а по често половин (40 знака)). Брайловите дисплеи могат да допълват синтезаторите на реч по един много добър начин, а могат да се използват и самостоятелно (без говор), но поради високата им цена, те не са така разпространени. В България брайлови дисплеи се използват в Националното читалище на слепите, от фондацията на слепите студенти "Хоризонти" и в рехабилитационния център в Пловдив. Възможно е да има брайлови дисплеи и в двете училища за деца с нарушено зрение в София и Варна.

Търсят се и начини за създаване на релефен дисплей, тоест, такъв, от който може да се опипа графично изображение, съответстващо на изобразеното на обикновен екран. Разработени са и технологии, чрез които може да се осезават предмети, например, стоката в един on line магазин не само да се види, но и да се пипне. По такъв начин, високите технологии и бясната конкуренция в бизнеса, помагат на разработката на софтуер и хардуер за слепи, както и обратното; много от технологиите разработвани за слепи хора, могат да послужат на бизнеса и виждащите хора.

Виктор Любенов

Назад