| PC Help |
| уроци | | | софтуер | | | хардуер | | | речник | |
| | | връзки | ||||||||
Компютърна грамотност | Основи на работата с DOS Работа с твърди дискове и дискети Ще обхванем работата с дискети и харддискове, защото надали ще ви се наложи да работите с други дискове под DOS (например да записвате CD носител). И така, какво ще ви се налага да правите сравнително често? Няколко неща - форматиране и поставяне на етикет, също и правене на системен диск / дискета. Ще кажа и няколко думи за създаването на дялове, но препоръчвам неопитните потребители да не правят това. Поставянето на етикет става с командата label. Това е много подобно на поставянето на име на директория с тази разлика, че етикетът на диск / дискета не се ползва за нищо от самата система. Той се ползва просто за да ви ориентира. Е, поне на дискетите аз предпочитам да им лепна хартиен етикет - така няма нужда да завирам всяка дискета във флопито докато намеря нужната :) Форматирането (пре)създава таблицата за разположение на файловете - FAT (File Allocation Table). Ако не е форматиран, един носител на информация не може да се ползва.
Кога и какво ще ви се наложи да форматирате? Преди всичко дискети - ако сте ги купили или получили неформатирани, или форматирани с друга файлова система. Вече всички дискети се продават форматирани, така че с чисто нови дискети надали ще ви се наложи да правите това. Също - ако на някоя дискета е имало вирус, най-добре е след спасяването на данните тази дискета да се преформатира. Форматирането става с командата format. При форматирането също можете да определите етикета на съответният носител на информация. Ако поискате да се форматира дискета ще ви се поиска да потвърдите, че дискетата е във флопидисковото устройство. Ако поискате да форматирате твърд диск, ще трябва да потвърдите, че наистина искате това. Ето как се ползват командите format и label:
Както казах, освен да форматиране, можете и да преформатирате носителите (т.е. да форматирате вече форматиран носител). Тогава можете да ползвате и т.нар. бързо форматиране - quick format. То протича само за няколко секунди. За сравнение - пълното форматиране продължава от минута - две за дискетите до половин - един час за големите твърди дискове. Каква е разликата на бързото от пълното форматиране? Бързото форматиране само изчиства всички записи от FAT и я оставя празна. Това е особено удобно, когато ви се налага да изтриете всичко от някой носител - обикновено от дискета. Защо? Когато триете всичко, това става файл по файл. Е, флопидисковите устройства работят доста бавно, а когато на някоя дискета има много файлове, може да ви писне да чакате. При харддисковете положението е подобно - триенето отново е файл по файл. Твърдите дискове са стотици пъти по-бързи от което и да е дискетно устройство. Да, ама могат да поберат стотици и хиляди пъти повече файлове. Не предпочитате ли нещо да се свърши за няколко секунди, вместо да чакате по 5-10 минути?
Какво означава да направите някой диск системен? Това значи да запишете зареждащият му сектор, за да може след това да заредите компютъра си само с този диск (или дискета). Дискът, от който зареждате операционната си система е системен. В 99.99 % от случаите това е диск C:. Другите случаи са когато системата няма твърд диск или той не е готов за употреба. Кога един твърд диск флопи диск трябва да се прави системен? За дискетите отговорът е - когато ви потрябва да имате такава дискета. За твърдите дискове положението е малко по-различно. Един току-що форматиран диск се прави системен, ако ще го ползвате като основен твърд диск (такъв, от който зарежда системата), а не просто като втори диск за съхранение на данни. И така, за да се направи един диск системен, се ползва програмата sys. Има я във всеки DOS. Можете на направите един диск системен и когато го форматирате.
Създаването и управлението на дисковите дялове (partitions) е нещо, което не е добре да се прави от начинаещи потребители. Все пак, ето малко информация за това. Работата с дисковите дялове се прави с програмата fdisk (и тя е част от DOS). Тя позволява създаването и изтриването на първичен и вторичен дисков дял, и на логически дискове във вторичният дял. Един чисто нов твърд диск (за разлика от дискетите, при които няма нужда от каквито и да е дялове) се продава неформатиран. Той няма дялове. Създаването на дялове на диск е процес, известен като partitioning. За работата с дисковите дялове обаче, ще има отделен урок.
| |||||||||||||||||||||||||