| PC Help |
| уроци | | | софтуер | | | хардуер | | | речник | |
| | | връзки | ||||||||
Компютърна грамотност | Основи на работата с DOS Работа с файлове и директории Какво са файловете не ми се вярва да не знаете :). И все пак - това са най-малките структурни единици информация. Един файл съдържа еднотипна информация. Това може да са ASCII текстови символи (т.е. изцяло текстови файл без форматиране), или бинарни данни. В този случай файлът може да съдържа повече от едно нещо - например и музика, и картини. Това е така, защото в бинарен (двоичен) вид може да се представят всякакви данни, вкл. и начина, по който те да изглеждат. Може би не знаете какво точно са директориите? Можете да разглеждате директориите като картотечни регистри, с една особеност - една директория сама по себе си няма обем и не заема място на диска ви. Обем има нейното съдържание - файловете в нея и нейните поддиректории. От Windows 95 нататък, Microsoft въвеждат едно понятие - папки (folders). Това обаче не е правилното име, а е дадено на директориите за да могат потребителите по-лесно да схванат какво са директориите. Е, да започваме! Преди всичко ще разгледаме прехвърлянето между директориите, защото без него няма да се справите със следващите неща. То става с командата cd (съкращението идва от Change Directory). Как се работи с тази команда ще видите от следния пример:
След като вече можете да се придвижвате между директориите, нека се заемем с управлението на файловете. Какво включва то? Смяна на атрибутите, преименуване, преместване, копиране, изтриване, преглед на съдържанието на файла, а също и преглед на файловете в дадена директория. Има и някои стандартни неща, които задължително трябва да знаете за файловете. Всеки файл (по принцип, но има и изключения) има разширение. То се ползва, за да се определи вида на файла и обикновено се състои от 3 символа. Името на файла е с максимална дължина 8 символа (този формат за името на файла е известен като 8.3, и е задължителен за DOS; Windows 9x/NT, UNIX и други операционни системи не са ограничени до него). Името се разделя от разширението с помощта на точка. За да се укаже на компютъра да направи нещо с някой определен файл, се указва името на файла - например file.abc. За да се укаже на компютъра да направи нещо с всички файлове от този тип се ползва символът звездичка (*), последван от разширението. Звездичката замества произволен брой символи, в случая цялото име на файла. *.* значи всички файлове. a*.* означава всички файлове, името на които започва с буквата "a". Вместо звездичка можете да ползвате символа "?" - той замества точно един символ. Какви са атрибутите на един файл? Той може да е скрит (hidden), само за четене (read-only), системен (system). Има и атрибут за подготвен за архивиране (archive), но той не е от значение в случая. Командата attrib служи за смяна на атрибутите. Ето и означенията за смяна на атрибутите:
След самата команда attrib се оставя по един интервал преди всяко означение за смяна на параметрите. Да кажем, че искаме да направим файла file.txt да бъде само за четене (read-only). Ето как ще стане това:
Дали означението за атрибута е преди или след файла (файловете), няма значение. Ако файлът не е в текущата директория и не искате да сменяте текущата директория само за едно действие, можете просто да напишете директорията на файла преди името му. Как се преименува файл? Командата за преименуване е ren, или rename (и двете са валидни). Как работи тя ще изясни следният пример:
Не можете да определяте нова директория за преименувания файл. За да преместите файл, ползвате командата move. Пишете директорията, в която е файла (не я пишете, ако е текущата директория), името на файла веднага след нея, интервал и новото място на файла. Ето как:
С командата move можете и да преименувате директории. Тази възможност обаче ще разгледаме малко по-нататък. С move не можете да местите файлове, които са скрити. За копиране на файлове се ползва командата copy. Тя работи аналогично на move с тази разлика, че файла остава и в началното си място. Отново ще си послужа с примери:
Следващата команда, която ще разгледаме - del (erase върши абсолютно същата работа) - служи за изтриване на файлове. Как работи тя? Много подобно на останалите - след командата като параметър се пише файла (файловете) за изтриване. Отново се пише и пътя до файла (директорията му), ако той не е в текущата директория. Отново може да се използват глобални символи - ? и *. А сега ще разгледаме командата type. За какво служи тя? Type извежда на екрана съдържанието на файла, който изберете (разбира се, отново го подавате като параметър). Това е особено полезно, защото ви позволява да прегледате без да отваряте разни конфигурационни файлове. И е изключително удобно ако тези конфигурационни файлове са кратки. Работата с директориите включва същите основни неща, както и работата с файлове. А именно - преместване, копиране, преименуване, изтриване. Освен това, включва и създаването на нова директория. Копирането става, като първо се създаде на желаното място нова директория със същото име, и след това се копират файловете в нея. Преместването става по същия начин, но началната директория се изтрива след това. Създаването на нова директория става чрез командата md (или mkdir). След командата трябва да напишете пътя на тази нова директория заедно с буквата на дисковото устройство, на което ще е тя. Ако това ще е поддиректория на текущата директория, можете да напишете само името на новата директория.
Преименуването на директория се прави чрез командата move. След нея пишете пътя на директорията (само нея, ако тя е в текущата директория), след това - новото име на директорията. Ето така:
Премахването на директория става чрез командата rmdir (или rd). Тя работи по същия начин, както предишната команда - за да изтриете някоя директория, пишете пътя до нея, или само нея, ако тя е в текущата директория. За целта обаче, тази директория трябва да е празна. Това ограничение може да се преодолее, ако ползвате командата deltree с параметър " /y" - т.е. "deltree /y [директория за изтриване]" - тогава ще се премахне наведнъж и директорията, и съдържанието й. Но бъдете особено внимателни когато ползвате deltree с този параметър, защото лесно можете да направите сериозна грешка и да загубите важни данни. При работата с файлове и директории непрекъснато ще ви се налага да проверите какво е съдържанието на някоя директория. Това се прави с командата dir. Как работи тя? След командата пишете директорията, и това ще ви изведе на екрана съдържанието й. Ако ви трябва съдържанието на текущата директория, пишете само dir. Ако например ви се налага да видите всички файлове с разширение .txt, след директорията поставяте още една обратно наклонена черта (без интервали между тях) и "*.txt" (без кавичките). Можете да ползвате всички глобални символи, за да определите кои файлове да се изведат на екрана. Изключително полезен параметър е " /p", който кара системата да изчаква да натиснете някой клавиш, Няколко примера ще изяснят работата на тази команда.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||