PC Help

 Към заглавната страница на PC HelpТърсене


Уроци:

Компютърна грамотност

 

Хардуер


Този урок има за цел да запознае начинаещите с това от какво се състои един компютър. Ще опиша накратко за какво служи всеки един компонент.

И така, от какво се състои съвременния компютър? Някои от изброените по-долу компоненти не са задължителни, а ако други ги няма, компютърът няма да работи. Пиша наименованието на всеки елемент и на английски, защото е общоприето компютърните компоненти да се изписват с английските им имена, и ако отворите някой компютърен вестник, всички обяви ще бъдат в този вид.


  • Централен процесор - на английски е CPU (Central Processor unit). Абсолютно задължителен елемент. Почти винаги за по-кратко го наричат само процесор. Това е "мозъкът" на компютъра, елементът, който изпълнява поставените от вас задачи. Скоростта му, наричана още тактова честота, се измерва в МегаХерци (MHz) или даже ГигаХерци (GHz), т.е. хиляди МегаХерци. При равни други условия процесорът с по-висока тактова честота ще е по-бърз. Архитектурата на различните процесори обаче е различна и затова има случаи, при които един процесор с по-ниска тактова честота извършва нещо по-бързо от друг процесор с по-висока тактова честота. Реалната производителност на един компютър се измерва в брой операции за секунда, но освен от процесора тя зависи и от други неща.

  • Оперативна памет - на английски се нарича RAM (Random Access Memory). Абсолютно задължителен елемент. Това е много бърза памет, в която програмите и информацията се поместват след тяхното извикване. Обемът й се измерва в МегаБайти (MB). По принцип, колкото повече е тази памет, толкова по-висока производителност ще има един компютър. Това обаче не винаги е така. Оперативната памет - също като всяко друго нещо - струва пари. И затова няма смисъл да купувате повече от необходимото количество. Скоростта на тази памет се измерва в честотата, на която тя може да работи и отново мерната единица са MHz. За скоростта на паметта обаче има значение и нейното средно време на достъп, което се измерва в наносекунди (ns). Колкото по-ниска е стойността на ns, толкова по-бързо дадена памет може да даде информация, намираща се в нея.

  • Дънна платка - за по-кратко често се нарича дъно, също и системна платка, а на английски е MotherBoard (може да се съкрати на MB, но това се прави рядко защото може да се получи объркване с МегаБайти). Абсолютно задължителен елемент. Това е основната платка, върху която се монтират повечето от останалите елементи. Всички задължителни елементи без периферията се монтират върху дъното. Самата дънна платка може да поддържа различни системни честоти (отново измерващи се в MHz), а понякога има и различни екстри. Една дънна платка може да поддържа различни процесори, но винаги от един и същи тип. Смяната на процесора с такъв от друг тип почти винаги налага и смяна на дъното. Всяко дъно има различни слотове за поставяне на платки. Това са един или два слота тип ISA (много остарял, но все още се поддържа и в най-съвременните дъна с цел съвместимост, все още се ползва само от аудио и мрежови карти, и то рядко), няколко слота PCI (каквито са повечето карти), и (в по-новите дъна) един слот AGP (той е специализиран за графични карти).

  • Твърд (хард) диск - на английски HDD (Hard Disk Drive). Почти задължителен компонент, нямат го само терминалите. Това е паметта на вашият компютър, на него се инсталират операционната система и програмите, запазват се всички данни и по-късно се извикват от тази постоянна памет. Неговият обем се измерва в ГигаБайти - GB (за старите малки дискове е в МегаБайти - MB), скоростта на въртенето му - в обороти в минута (rpm - rotates per minute), а средното време за достъп до данни на него - в милисекунди (ms).

  • Дискетно (флопидисково) устройство - или просто флопи. На английски е FDD (Floppy Disk Drive). Не е задължително, но е много полезно и почти всички компютри го имат. Служи за четене на дискети. Дискетите са преносими носители на данни. Винаги е много по-бавно от който и да е твърд диск.

  • Графичен адаптер - нарича се още графична (видео) карта. Този компонент е задължителен, освен ако дънната ви платка няма вградена функция да работи и като видео карта. Функцията й е да изпрати към екрана сигнали, които след това виждате като образ на монитора. Всяка видео карта има различни възможности. Едни функции са вградени в някоя карта, а други не. Допълнителните функции позволяват на картата да извършва дадени задачи по-бързо. Графичният процесор (имат го всички видео карти от последните няколко години) е мозъкът на видео картата, елементът, който изчислява почти всичко. Графичната карта също си има и памет, измерваща се в МегаБайти (MB) или КилоБайти (KB) за най-старите карти. В зависимост от това колко памет има картата, тя може да покаже различен брой цветове. Най-старите видеокарти са на слот ISA, по-съвременните са на PCI, а най-новите - на AGP. Това не означава, че ако една видеокарта е с PCI интерфейс, тя не може да върши чудесна работа. Единствено картите за слот ISA трябва да бъдат избягвани, понеже само те не се произвеждат, и то отдавна. От няколко години насам видеокартите, които се произвеждат работят и като графични ускорители, т.е. изпълняват функции, които иначе ще натоварят централният процесор.

  • Аудио карта - на английски е sound card. Този компонент осигурява на компютъра възможността да възпроизвежда и записва звук. За целта разбира се трябва да имате слушалки или тонколони (за възпроизвеждане) и микрофон (за запис). Не е необходим модул, много компютри нямат такава карта.

  • Компактдисково устройство - на английски е CD-ROM. И това не е задължителен компонент, но е много полезно нещо. Без такова инсталацията на която и да е операционна система би продължила часове. Освен четящи, има и записващи CD-ROM устройства (CDR), а също и презаписващи (CDWR).

  • DVD-ROM - това е усъвършенстван CD-ROM. Има многократно по-голям капацитет и се използва за разпространение на цифрови видеофилми и за публикуване на големи софтуерни пакети, които иначе биха заели по няколко компактдиска.

  • Монитор - единствената функция на това устройство е да покаже на потребителя резултата от действията му. Мониторите са два основни вида - с електроннолъчева тръба (CRT) и дисплеи с течни кристали (LCD). Могат да са цифрови или аналогови. Размерът на екрана на монитора се измерва в дължината на диагонала му (както при телевизорите), като мерната единица са инчовете. Освен размера, мониторите притежават още няколко характеристики. Най-важната от тях от тях е честотата на опресняване, която показва колко пъти в секунда се опреснява образа. Измерва се в Херца (Hz). При стойност, по-ниска от 72 Hz човешкото око улавя пречертаването на образа и се изморява. Колкото по-висока е стойността на тази характеристика, толкова по-малко ще се изморява окото. От значение е също така разстоянието между точките. Добре е то да е най-много 0.28 mm (милиметра). Казаното дотук важи с голямо значение само за първият вид монитори. За разлика от CRT, LCD мониторите не могат така добре да поддържат повече от една разделителна способност, затова не са много подходящи за дизайнерите.

  • Клавиатура - на английски е keyboard. Това е стандартното входно устройство, т.е. с него въвеждате данни в компютъра.

  • Мрежова карта - на английски е LAN (Local Area Network) card. Служи за връзка между компютъра и мрежата, към която е свързан той. Съответно е необходима само когато компютърът е свързан с локална мрежа. Интерфейсът й може да е ISA или PCI.

  • Модем - на английски е modem. Модулира и демодулира сигнали за да може компютърът да осъществява връзка с мрежа през телефонна линия.

  • Скенер - на английски е scanner. Функцията на това устройство е да сканира данни (текст, илюстрации / снимки), които са на хартия, за да могат да се запазят в компютъра. В днешно време всички скенери са цветни.

  • Принтер - на английски е printer. Върши точно обратната работа на скенера - разпечатва на хартия всички данни, които пожелаете. Принтерите са 3 основни вида - матрични, мастиленоструйни и лазерни. Един принтер може да бъде цветен или черно-бял. Матричните принтери ползват лента (както при пишещите машини). Мастиленоструйните принтери ползват цветна или черно-бяла глава (могат да се сменят), а лазерните принтери ползват цветен или черен тонер (това е много фин прашец). Най-качествен печат се постига с лазерен принтер. На какъв принцип работят принтерите? Матричните ползват малки иглички, които удрят мастилената лента и така мастилото се отпечатва върху хартията. Принципът е много подобен на работата на пишещите машини. Мастиленоструйните принтери работят чрез впръскване на ситни капчици мастило в хартията през малки дупчици (дюзи). Лазерните принтери ползват лазерен лъч за да "изрисуват" образа по светлочувствителен барабан. След това този барабан се завърта и тонерът полепва по осветените от лазера части. Когато хартията премине над този барабан тонерът се прехвърля на нея и в резултат се получава един наистина много качествен печат. Скоростта на принтерите се измерва в страници в минута (ppm - pages per minute), а паметта им - в МегаБайти (MB).

  • Посочващо устройство - мишка (на английски е mouse) или друго съвместимо с нея. Това е най-разпространеното посочващо устройство. Служи за придвижване на курсора по екрана и улеснява извършването на много операции. Освен мишка може да се ползват и алтернативни посочващи устройства (координатно топче - trackball; графични таблети и др.)

При работата си с компютрите често ще се натъквате на понятието "компютърна периферия". Какво представлява тя? Това са всички устройства, които осигуряват възможност на централния процесор да предава, приема и съхранява информация от и към заобикалящата го среда, и които са външни за самият централен процесор. Ето още едно определение: това са всички устройства, които са свързани към компютъра и се управляват от него (по-точно от централния процесор). Могат да бъдат входни, изходни, входно-изходни, памети.


Webmaster