Харддисковете и флопидисковете (дискетите) са многократно презаписваеми магнитни дискови носители на информация. Принципът на работа на харддисковете и дискетите е, че чрез промяна на магнитното състояние на отделни области от повърхността на дискова плоча се записват или изтриват данни.

Сега ще изясня някои понятия, които ще се ползват в този урок, и освен това ще ви трябват във вашата работа. Всеки диск (тук за краткост ще наричам диск всеки харддиск или дискета) ползва таблица за разположение на файловете - FAT (File Allocation Table). Пространството на диска е разделено на сегменти с еднаква големина, като всеки файл заема един или повече такива сегменти. Тези сегменти се наричат клъстери. Това кои клъстери са заети, от какво са заети и кои са свободни се записва във FAT. Размерът на клъстерите зависи от това каква файлова система ползва вашият диск. По-старата файлова система FAT 16 поддържа дискове с размер до 2 GB. По-новата FAT 32 няма такива ограничения. Другата основна разлика между FAT 16 и FAT 32 е, че при FAT 32 размерът на клъстерите е 4 KB. При FAT 16 техният размер варира от половин KB до 64 KB, като нараства автоматично с по-големият обем на диска / дяла. Големият недостатък е, че дори един файл да е само няколко знака (байта), той ще заема цялата големина на клъстера. Ако дискът ви е голям и имате много на брой малки файлове, загубата на обем по този начин стига до неколкостотин MB. Ето защо е по-удачно да ползвате FAT 32 вместо нейният предшественик. Спецификата на FAT 32 я прави неподходяща за дискове с много малък размер и конкретно за дискети. Затова при дискетите винаги се ползва FAT 16, и размерът на техните клъстери е 512 байта (половин KB).

Както казах, по-добре е да ползвате FAT 32, отколкото FAT 16. Но има някои разлики между различните версии на Windows. Най-старата версия на Windows 95 не може да ползва FAT32. Тази файлова система се поддържа от Windows 95 OSR 2 нататък. Но чак в Windows 98 има вградена възможност да конвертирате диска си от FAT 16 към FAT 32.

(Пре)именуване на диск значи да му се даде (ново) име. Форматиране на диск се нарича процесът, който създава неговата FAT таблица. Един диск не може да се ползва, преди да бъде форматиран. Стандартно всички дискети, които можете да закупите по магазините, са форматирани. Преформатирането (форматирането на форматиран диск) създава повторно неговата FAT таблица, но и унищожава цялата информация на него. Сканиране на диска за грешки е процесът на проверка на неговата FAT таблица (понякога се включва и самата повърхност на диска) за грешки. Дефрагментирането на диска е друго много важно нещо. То представлява подреждане на файловете поред, вместо накъсани. За да бъде разбрано дефрагментирането е нужно да се разбере фрагментирането (разпокъсването). Причината за фрагментирането е самото ползване на компютъра. Когато съхраните файл, компютърът го записва на първото свободно място, на което попадне. Да кажем, че вашият файл заема 3 клъстера, а пространството след тези 3 клъстера е заето. Ако промените файла си и той стане по-голям, например вече заема вече 4 клъстера, тази четвърта част от файла ще бъде разположена на първото друго свободно място. Така в нашия пример даденият файл се озовава в клъстери с номера 811, 812, 813 и 5423. А много от файловете са по неколкостотин, а не само по няколко клъстера. Когато изтриете вече непотребен файл се освобождават клъстери, и това е още една причина за непоследователното записване на употребяваните файлове. Програмите за дефрагментиране противодействат на този процес. Когато стартирата такава програма, тя ще подреди файловете ви и по този начин скоростта на диска ви, а оттам и вашата работа ще се ускори. Добре е редовно да пускате дефрагментиране на диска. Редовно в случая значи поне веднъж месечно, по-добре на всеки 2 седмици, а ако работите усилено може и всяка седмица.

За да направите каквото и да е със самите дискови устройства, трябва да имате достъп до тях. Влезте в My Computer (от иконата на работният екран или през Explorer). Освен иконата на контролният панел и на компактдисковото устройство (ако имате такова) ще видите иконите на флопидисковото устройство (почти сигурно е, че го имате) и на харддиска ви. Избирайки File, Properties имате достъп до свойствата на диска.

За да преименувате някой диск изберете го, влезте в свойствата му и напишете неговото ново име в полето Label. След това само потвърдете.

За да форматирате някой диск изберете File, Format... Все пак, недейте да форматирате твърди дискове под Windows, а само дискети. Съществуват 2 вида форматиране - бързо (quick) и пълно (full). Бързото може да се ползва само за преформатиране и то само презаписва FAT таблицата с нова, празна. Така че, то също унищожава цялата информация на диска. В диалоговият прозорец за форматиране имате възможност да укажете името (етикета) на диска.

За сканиране и дефрагментиране на диска в Windows 9x има вградени програми. Изберете отново свойствата на диска (File, Properties). Ако се прехвърлите на втората страница (Tools - инструменти) от свойствата на диска, ще видите 3 бутона. Най-горният - Scan now... стартира програмата Scandisk за сканиране на диска. Средният  - Backup now... -  ви дава възможност да архивирате съдържанието на диска, ако сте инсталирали и вградената архивираща програма на Windows. Долният - Defragment now... - стартира Disk Defragmenter - вградената програма за дефрагментиране на дискове. Сканирането и дефрагментирането на дискове няма да ги разглеждам тук, понеже те са част от шестата част на този урок - "Поддръжка на системата".