Налагало ли ви се е да преинсталирате системата си? Със сигурност. А да инсталирате едни и същи неща (операционна система, програми) и да ги конфигурирате по еднакъв начин на множество компютри? Може би да.

Въпросът е колко време ви е необходимо за тези неща. Винаги можете да подходите към изпълнението на такива задачи по “хамалския” метод – с много хвърлени сили и нерви, куп загубено време и умора от цялата процедура. Можете обаче да изберете и едно по-интелигентно решение, и именно за него става въпрос в тази статия. То може да се обобщи като архивиране и възстановяване при срив (или клониране при нужда) на дисковите дялове. Но да започнем отначало...

Разпределение по дялове на капацитета на твърдия диск

Разделянето на твърдия диск на дялове позволява всяка от тези части да се използва за различна цел, включително и за втора, трета и т.н. операционна система (всъщност, това е едно от най-честите им приложения, но далеч не единствено). Операционната система разглежда дяловете на диска като отделни, независими един от друг дискове. Точно това е причината за удобствата от разделянето на диска на дялове. Както всички дискови устройства, така и дяловете получават “имена” – поредни букви, по които да се разпознават. Те започват от C:, тъй като A: и B: са запазени за дискетните устройства. И ако има неудачно разпределение на пространството на един харддиск, то това е цялото пространство да се съсредоточи в един дял. Ако все още не сте сигурни дали наистина това може да се окаже проблем, ще дам един кратък пример: след срив на системата се налага преинсталация “на чисто”, т.е. с премахване на абсолютно всичко от диска (дяла). Всичко е прекрасно, ако изключим “дребното” неудобство, че няма да можете да форматирате диска, докато не архивирате данните си на друг носител – а е много вероятно да нямате такъв подръка. Неприятно.

Все пак, малко предварително обмисляне може да ви спести всякакви подобни неприятности. Това, което трябва да се обмисли, е разпределението на обема на диска по дялове. Ето една типична комбинация:
C: – операционна система и инсталиран софтуер
D: – дял за съхранение на данните
E:, F: и т.н. (ако изобщо ги има) – дялове за други цели, напр. за втора операционна система

Както виждате, съхранението на данните на друг дял дава възможност при нужда C: да се преформатира, без това по някакъв начин да засегне данните ви.

Дотук говорихме само за схемите за разделяне на диска на дялове. Темата обаче е за ползата от архивирането и клонирането им, и след това дълго въведение с основание можете да попитате кога ще преминем към

Същността на въпроса

Всъщност вече стигнахме до нея. Защото както може да се архивират и възстановяват данни, така могат да се правят и резервни копия на цели дискови дялове. И докато една пълна преинсталация ще ви коства поне 2-3 часа, то възстановяването на дяловете едва ли ще ви отнеме повече от 15 минути.

Продължавайки аналогията с архивирането на файлове, ще разгледаме процеса по стъпки. Първият етап е

Създаването на копие (image) на дяла

Това се извършва със специален софтуер. Най-известната програма за целта е комерсиалният Norton Ghost. Съществуват обаче и безплатни програми за тази цел, и тук ще се спрем на една от най-добрите такива – DrvImagerXP. В края на урока ще намерите линк за теглене на програмата.

Възможностите й са повече от достатъчни, и може да работи както с FAT (12, 16, VFAT), така и с NTFS. С други думи, можете спокойно да я ползвате както за Windows 9x/ME, така и за NT/2000/XP.

Важно изискване за работата на програмата е да имате поне два дяла на твърдия диск, за да можете на единия от тях да запишете image файла на другия дял. Разбирате, че не е възможно да запишете на дял C: копието на самия дял C:, така че трябва да имате дял D: с достатъчно пространство на него. За да спестите място е възможно да компресирате image файла, като степента на компресия зависи от празното място на диска, и често може да “смачка” файла поне наполовина. Авторът на програмата е предвидил още една важна функция – запис на копието на части с определен обем. Поради големината си и факта, че като архиви image файловете обикновено се съхраняват на външни носители (напр. CD-ROM), имате възможност да укажете точния размер на всяка една част. Това става със задаване на стойности в полетата Chunk size. Те съответстват на разредите от числото (в MB) на обема на сегментите. В нашия пример избираме “7” в третото поле отдясно наляво, и така всяка от частите ще се побере на стандартен 700 MB компактдиск. Полетата са достатъчно, за да зададете размери до хиляди GB, така че ще можете спокойно да ползвате програмата и с най-големите дискове от обозримото бъдеще. Последната част винаги има по-малък размер от зададения, тъй като просто “допълва“ сбора на останалите до началния обем. Например, ако архивирате дял с обем 1500 MB на части от по 650 MB, ще получите 2 такива части (общо 1300 MB) и споменатия остатък (третата част), чиито обем в случая ще е 200 MB. Разбира се, трябва да се съобразите с обема на дяла, който архивирате – ще можете да го архивирате, но трябва да разполагате с достатъчно свободно място на дяла, на който го запазвате. Преди да определите размера на частите, няма да можете да стартирате архивирането. Това изискване може да ви се види странно, но от друга страна ще ви предпази от създаване на твърде големи файлове, които няма да има къде да съхранявате. Авторът на програмата препоръчва 300 MB като оптимален размер за постигане на най-висока скорост на работата, но това не е задължително. Изберете обем, който смятате за най-подходящ. Добър избор са 650 и 700 MB, тъй като точно се събират на стандартни компактдискове. Ако архивирате на други носители (лентови устройства, ZIP или Jazz drive, LS-120 и др.), съобразете обема с техния капацитет. Ако записвате сегментите на CD-та или други носители, можете да сведете изисквания за дисково пространство до определения от вас обем, като натиснете бутона “Prompt before writing each image chunk”. Така програмата ще спира след записа на всяка част, за да поиска потвърждението ви. Ако се откажете, записаните до момента части автоматично се изтриват, тъй като няма смисъл да се създава копие само на част от архивирания дял.

Препоръчително е преди да записвате image файл да дефрагментирате дяла, който ще архивирате.

Когато пристъпите към самото архивиране (за целта натиснете бутона “Save the drive partition to a partition image file”), програмата ще ви предложи да създаде копието в предпазен режим при следващото зареждане на системата. Така можете да сте сигурни, че никоя програма няма да прекъсне работата на DrvImagerXP. От друга страна, ако и в нормален режим сте сигурни в безпроблемната работа, спокойно можете да изберете “No” в появилия се диалогов прозорец, и архивирането да започне веднага.

Възстановяване на копие (image) на дяла

То е абсолютно аналогично на самото архивиране. Стартирате програмата, избирате файл-източник, избирате дял, върху който копието да бъде записано, и възстановявате записа.

Все пак, дотук ставаше дума единствено за архивиране и възстановяване на несистемни дялове, т.е. който и да е дял, стига той да не съдържа операционната система. Най-вероятно обаче е да ви се наложи да възстановявате именно него – поради срив именно на тази операционна система! Това също може да стане, но не пряко. Причината – ако при заредена система се опитате да възстановите от някое копие съдържанието на системния дял, то на практика се опитвате да презапишете работещата в момента операционна система, а това не е възможно. За тази цел ще трябва – по някакъв начин – да извършите операцията от друга операционна система. Два примерни варианта за това са:

• Закачате харддиска като подчинен (slave) диск на компютър, на който всичко е наред. Зареждате Windows, стартирате DrvImagerXP, и възстановявате архивното копие (на своя диск, не на другия). След това връщате диска в компютъра си.

• Предварително инсталирате втора (или същата) операционна система на друг дял или друг харддиск в компютъра си, настройвате Boot менюто за избора на тяхното зареждане, и в случай на проблем възстановявате копието от втората система. Разликата с предния вариант е, че изобщо не отваряте кутията на компютъра си.

Ако възстановявате копие на един дял върху друг дял, трябва да имате предвид следните 2 изисквания:

• Обемът на дяловете трябва да е еднакъв.

• Файловата система трябва да е еднаква. Не може да възстановявате копие на NTFS дял върху дял, форматиран с FAT16 например.

Ако това е изпълнено, форматирайте дяла-приемник (с пълно форматиране), и изключете опцията “Allow Indexing Service to index this disk for fast searching”, ако работите с Win2000/XP. Можете да я включите отново по-късно.

От опциите на програмата най-важна е настройката за скорост на записване и възстановяване (Save/Restore Speed). По по-разбиране е избрана настройката за бърз режим на работа (Fast Mode), но ако делът, който архивирате (или този, на който възстановявате копието) има – или е възможно да има – лоши сектори, изберете бавния режим Slow Mode. Така програмата няма да се опитва да записва информация от / върху лошите сектори. Режимът е много по-бавен, но при проблемни дялове ще доведе архивирането до успешен край.

Клониране на дискови дялове

Когато задачата е единствено един дял да се направи точно копие на друг, програмата, с която ще работим, е DrvClonerXP. Тя работи абсолютно аналогично на DrvImagerXP, която вече разгледахме, но е специализирана в копирането на съдържанието на дискови дялове – включително системните дялове. Това обаче е препоръчително да се направи в предпазния режим (Safe Mode) на програмата.

Може би се чудите дали изобщо има случаи, когато това се налага. Да, има. Представете си следното: налага се на 20 еднакви компютъра да се инсталират една и съща операционна система и софтуер. Вие бихте ли правили това 20 пъти поред, ако можете да го направите веднъж, и да клонирате съдържанието на диска върху останалите дискове???

Отново не можете да презаписвате системния дял, но можете да клонирате FAT32 дялове върху NTFS дялове. За да стане използваем новозаписаният дял, трябва да рестартирате системата. Обема на дела-приемник е равен на обема на неговия източник. С други думи, ако клонирате 4 GB дял върху 6 GB дял, 6-те GB ще станат 4! Поради тази причина е крайно препоръчително размерите им да са равни – иначе ще създадете “празни” области върху диска-приемник, които не принадлежат към нито един дял. Обратното не е възможно – програмата не позволява даже да изберете клониране на по-голям дял върху по-малък от него. Едва ли е нужно да се споменава, но и тук е препоръчително дефрагментиране на дяла, който клонирате, преди да стартирате операцията.

Можете да изтеглите DrvImagerXP 2.2 от pchelp.cablebg.net/DrvImagerXPSetup_2.2.exe (643 KB),и DrvClonerXP - от  pchelp.cablebg.net/DrvClonerXPSetup_2.1.exe (539 KB).

Назад