PC Help

 Към заглавната страница на PC HelpТърсене


Уроци:

Е-бизнес

 

E-Бизнес в България

В глобален мащаб е-бизнесът започна с е-търговия. Така е и у нас:

1. Стадий първи ­ без плащане в Интернет
Каталозите на стоки от хартия се прехвърлиха в Интернет, поръчките ­ също, вместо по телефон или поща. Клиентите плащат с пощенски запис или банков превод. Като функционалност в тази система основание за “е-” няма. Но психологически подейства градивно. Общата публика, т. е. потенциалните е-потребители разбраха, че в Интернет, наред със забавлението, се и пазарува.

2. Стадий втори ­ с плащане в Интернет
Това не беше лека задача, защото световният опит се основава на кредитни карти, каквито в България няма. При дебитните карти PIN кодът се въвежда само в банкомат (ATM) и терминал за плащания (POS). Вариантът PIN-овете на картите да се “разхождат” из Интернет просто не съществува. Вторият въпрос е да се гарантира сигурността на информацията при плащане, за да пусне българинът левчета по Интернет.

  • Системи за Интернет плащане
    Първа беше ePay.bg. Датамакс намери решения на неудобствата. Направи система, която да приема дебитни карти. При това PIN кодовете не се въвеждат в ePay според изискванията. Всяка карта се регистрира в системата и получава специално генерирана парола. Като цяло сигурността при ePay е решена добре. А това е изключително важно. Истината е, че тази система не е от най-добре потребителски ориентираните. В случая четенето на упътванията не е губене, а пестене на време. Но при така зададеното условие на задачата в България решението на Датамакс е оптимално. Похвални са техните усилия да включат в ePay масовите плащания тези на жилищните консумативи, мобилните телефони, Интернет достъпа и пр. Това със сигурност е правилният път за популяризиране на Интернет разплащанията. Освен предлагането на услуги и стоки е необходимо да има и плащащи. В случая лица с дебитни карти на банките, които са се включили към ePay. Системата стартира с Първа инвестиционна банка. За година време се включиха Токуда кредит експрес, Хебросбанк, Общинска банка, Росексимбанк, Биохим, Стопанска и инвестиционна банка, Райфайзенбанк, България инвест и ИНГБанк. Това е похвално.
  • Забавяне на оптимистично описания процес
    ДСК и ОББ все още не са в ePay. Това са двете банки, издали далеч над половината дебитни карти в България. Включването на такъв брой “плащащи” ще доведе до 2-3-кратно увеличение на пазара за е-търговия у нас. Тази есен официално стартира и втора система за онлайн плащания BGPay. Зад нея в консорциум стоят Банксервиз АД, Обединена българска банка АД, IBM България ЕООД и Булмаг ООД. В този случай плащанията стават от сметка в сметка без посредничеството на карта. От BGPay твърдят, че системата е удобна и за частни лица, но със сигурност е по-пригодна за разплащания между юридически субекти. Това отваря вратата за “истинския” е-бизнес в България ­ т. нар. “бизнес към бизнес”, нещо качествено различно от онлайн търговията, което безспорно е крачка напред. При BGPay /също като при ePay/ контрагентите трябва да се включат в системата, т. е. да подпишат договор с банката си, че ще плащат и в Интернет. Съответно тяхната банка също трябва да е включена в системата, т. е. да има договор с Банксервиз за това. На BGPay є предстои подобен път като на ePay ­ да включи банки, търговци и потребители. Има всички основания да се твърди, че това ще стане по-бързо, отколкото при ePay, по две ясни причини: пътеката веднъж вече е извървяна; Банксервиз поддържа общата система за междубанкови разплащания в България ­ БИСЕРА.
  • До истинския смисъл на е-бизнеса у нас има още път. По дефиниция бизнесът става електронен, когато процесите в него се интегрират в свой електронен изразител. Документите са файлове, софтуер следи и управлява движението на ресурси, Мрежи пренасят информацията в реално време. На тази основа се управляват производства, сключват се сделки, правят се плащания. За да се стигне до пословичния пример с Amazon.com, където само книгите и пощенските пратки са извън виртуалното пространство.
  • Свързването на българския бизнес с Интернет е решаващо. Почти няма голяма компания, която да няма достъп до Мрежата. Но малките и средните фирми, от които чакаме златната средна класа, едва сега набират скорост. Свързаността е едва първата стъпка. Интернет е много повече от електронна поща и ICQ за разтуха на служителите. Ята програмисти работят над мрежови приложения, които улесняват процедури,оптимизират разходите и пестят време. За да се въведе в експлоатация такъв софтуер, са необходими специалисти: да го разберат, приложат и го съвместят с това, което вече е налице като информационни технологии в офиса. За големия бизнес това е предизвикателство, а за малкия и средния ­ “мисия почти невъзможна”. И двете групи са в процес на осъзнаване на факта, че е по-добре да платиш на външен експерт навреме, отколкото пъти повече пак на външен и пак експерт, за да поправя грешки. И все пак нищо такова не може да се случи без
  • решението на мениджъра да електронизира своя бизнес. В 99% от случаите директна печалба от това днес няма. Е-пазарът е в начален стадий. Сега е времето да се заемат стратегически позиции, за които след броени месеци ще трябва да се инвестират много повече средства. Освен това вече има подготвени консултанти ­ водещите wеb-агенции и опорните Интернет доставчици. Управленският поглед, насочен напред във времето, неминуемо ще прозре потенциала на е-бизнеса. Дори в България.
  • Масовото навлизане в Мрежата е другият фактор за развитие. В “електронизацията на стопанството” първата фаза е “бизнес към клиента”. Колкото повече Интернет потребители, толкова повече “клиенти” ­ толкова повече смисъл от е-бизнес. И така все по-близо до “бизнес към бизнес” електронизация. Което всъщност изпълва със съдържание понятието “новата икономика”. Цялата тази картина губи смисъл и цвят ако на всяка крачка по този път не стои с голяма удивителна надпис
  • “Сигурност”. Какъвто и бизнес да се прави в Интернет, той трябва да е “осигурен”. А със сигурност Интернет е Мрежата за е-бизнес, защото е глобална; е евтина; е световен стандарт за съвместимост. Но по-добре извън Интернет, отколкото свързани несигурно. В случая антивирусните програми по компютрите в офиса далеч не изчерпват темата. За това също трябват специалисти. Консултирайте се с вашия Интернет доставчик.

Това е щрихиране на ситуацията без претенции за дълбочина и изчерпателност. Наложително е да погледнем в родната е-градинка, да я поразкопаем. Защото златната “нова икономика”, която лъскаво се усмихва от витрините на щатските и западноевропейските бизнессреди, няма да дойде сама. Не и ако не й е постлано удобно.

Назад


Webmaster