Ако отколешната мечта на българите (и не само на тях) – парите да падат от небето – може да се сбъдне, то Интернет е небето, от което ще завалят банкнотите и чековете. За целта обаче трябва да знаете къде да изчакате дъжда...

Има 3 вида дъждовни облаци, по един за всеки тип желаещи да спечелят. На най-високо ниво са производителите (така ще наричаме всички, които създават някакви продукти – без значение стоки или услуги, които потребителите ползват), желаещи да пласират продукцията си. След тях са посредниците, а накрая потребителите. Едва ли сте производител, сравнително лесно можете да бъдете посредник, а влизането в потребителското ниво е безпроблемно. Както виждате, това си е класически търговски канал. Логично – става дума за пари, а те не се раздават.

Но първо малко бизнес теория, за да стъпим на стабилна основа.

В икономиката не съществува “безплатен обяд”. За да получи някой пари, той трябва да даде нещо. Производителите създават продукти (стоки / услуги), които потребителите ползват. Посредниците стоят “по средата”, свързвайки производителите и потребителите. Желанието на потребителите е да си набавят продуктите, които ползват на възможно най-ниска цена (ако има начин – безплатно), по възможно най-лесния начин и без проблеми в желаното от тях количество. Естествено, продуктите трябва да са с максимално високо качество. Производителите имат интерес от максимална печалба, което в повечето случаи означава високи (не винаги максимални) продажби. Посредниците – дистрибутори, търговци и др. – са тези, които осигуряват на потребителите възможност лесно да се снабдят с желаните продукти. Това улеснение е сериозна предпоставка за опознаване на продуктите на производителите, следователно и създаване на тяхното постоянно потребление. С други думи, за производителите това са допълнителни продажби и печалби от пласираната продукция. Освен това производителят не натоварва собствените си канали за пласиране на продукцията (ако изобщо поддържа такива – работата с достатъчно дистрибутори може да му спести тези разходи). Тези ползи за производителите и потребителите обаче трябва да се компенсират. В замяна на тях посредниците получават някакво възнаграждение, обикновено под формата на комисионни от производителя (при фиксирани цени). Друг вариант е препродажбата, за която обикновено получават от производителя дилърски отстъпки от цената, а потребителите закупуват продуктите на определени от тях цени – в повечето случаи каквито са препоръчаните от производителя. В някои случаи крайната продажба е на допълнително завишена цена, с което посредникът извлича допълнителна печалба – от производителя. Както виждате, звеното на посредниците е “нож с две остриета”, и има както предимства, така и недостатъци. В определени ситуации е за предпочитане избягването на посредника, а в други – обратното.

Ще ви запозная накратко с начините да спечелите пари, независимо на кое от нивата във веригата сте.

Производителите имат интерес от високите продажби. Характерното е, че единствено производителите плащат за програмите, които ползват (като тези пари са насочени към другите две нива, за които ще обясня по-нататък). Източникът на техните печалби са увеличените продажби. По-високата степен на реализация на продукцията може да се постигне по 2 основни начина:

• Стимулиране на потребителите да купуват повече

• Стимулиране на посредниците да продават повече

Това са т.нар. стратегия на издърпване и стратегия на избутване. Всяка от тях дава резултати, но едновременното им прилагане дава по-добри резултати, отколкото сборът им поотделно. Техниките за осъществяване на тези стратегии са различни. Тук влизат премиите за доведен клиент, заплащането за доведен посетител или за показана реклама, публикуването на различни материали в медиите, промоции за популяризиране и т.н. Естествено, всички тези неща са насочени към крайния клиент, но повечето от тях минават през посредниците – междинното звено, което получава комисионните. Именно увеличените продажби и съпътстващите ползи (напр. неизбежната реклама на сайта на търговеца, особено ако е само един – “Само тук можете да поръчате продукт X на фирма Y с безплатна доставка, а тази седмица ползвате и 20 % намаление”) от кампаниите на производителя са основният стимул на търговците да дадат предимство именно на продукцията на този производител. Директно към клиента са ориентирани различните промоции – намаления в цените (за даден период или за покупки на някаква минимална сума), подаръци за всеки n-ти клиент, томболи с награди, разигравани между клиентите или регистрираните потребители и др. разновидности на програмите, подтикващи потребителите към:

1. Познаване продуктовата гама на компанията и предимствата на отделните продукти (тогава един доволен потребител може да консултира свои приятели, колеги и познати за това какво точно да закупят – и, разбира се, да ги насочи към продуктите на компанията Х)

2. Лоялност към търговските марки на компанията – за целта не е достатъчно продуктите да са на ниво, а трябва и онлайн поддръжката (напр. отговаряне на клиентски запитвания) да е много добра. Единствено тогава потребителят има всички основания да бъде доволен.

Традиционно добри резултати предоставя схемата на награди на потребителя за вярност към марката – награди за брой покупки / покупки на някаква обща сума, съставящи определен брой точки и т.н. Такава награда може да се изразява както в намаление на цените на по-нататъшните покупки, така и в допълнителна продукция (може и подарък), която потребителят да получи безплатно. С особена сила през последните години се разви и MLM (Multi Level Marketing) системата, при която всеки клиент получава възможност да работи и като дистрибутор на компанията срещу процент от продажбите + допълнителен процент от привлечените от него поддистрибутори (+ допълнителен процент за привлечените от тях хора и т.н. няколко – до 7 – нива надолу). Тази пирамидална структура осигурява както високи продажби от амбициозни дистрибутори, така и голямо количество безплатна реклама за компанията. Е, наистина няма нищо безплатно, но за компанията производител разходите за тези дистрибутори са една напълно приемлива цена спрямо ръста в продажбите и получената реклама.

Междинните посредници са собствениците на сайтове. Всеки, чийто сайт покрива определени изисквания, може да печели от това ниво. Най-големите сайтове могат пряко да се договарят с рекламодателите и даже да определят цената за реклама в тях, но по-малките са принудени да приемат предлаганите им условия. За щастие те имат богат избор. Производителите им предлагат пари за най-различни неща. Най-често срещано е поместването на рекламни банери и прозорчета, но ако се вземат предвид различните форми на заплащане, дори еднаквите банери / прозорчета не винаги са един и същ вид реклама. На сайтовете се плаща за:

• извършени чрез тях продажби (т.е. някой техен посетител кликва върху банер или друг линк, и прави онлайн покупка от сайта на производителя, за което сайтът посредник получава комисионна – обикновено в рамките на 10-20 %).

• доведени от тях посетители на сайта на рекламодателя – целта е или популяризирането му (и превръщането му на по-късен етап в машина за пари), или създаване на добро мнение на потребителя за съответната компания и продуктите й, с надеждата той по-нататък да се върне и да купи нещо.

• поместване на реклами без значение – най-грубо казано, целта е посетителят да види рекламата, и да му остане нещо в главата. Също като рекламните табла покрай магистралите, рекламите в градския транспорт и т.н.

• посетители, които са се записали (давайки не само e-mail-а си, но и лични данни за предпочитания и доходи) като абонати за някаква промоция, безплатна услуга или друго. Тези данни се използват при по-нататъшното изпращане на рекламни предложения до този потребител. Често срещани комисионни са около $1 / записан потребител – доста висока цена спрямо заплащането за импресии на реклама или за кликове върху нея. От друга страна, точният потребителски профил е предпоставка за много по-лесното осъществяване на продажбите – потребителят знае какво иска, “казва” го в този профил, производителят по всяка вероятност може да задоволи тези потребности, и ако цената е приемлива за потребителя, продажбата е почти сигурна.

• в редица случаи MLM системата се прилага и за посредническите сайтове, т.е. изплащат им се комисионни / премии за привлечени от тях нови сайтове към партньорската програма на съответния производител.

Като цяло основното изискване за сайтовете е те да са на английски. Това е съвсем логично, след като и рекламираните продукти са на този език. Много от тези програми работят само с потребители в САЩ и Канада. Понякога има изискване сайтът да има и определена минимална посещаемост, и това също е съвсем в реда на нещата. Включването в подобни сайтове обаче носи немалки приходи на доста сайтове. Въпросът “Къде да намеря и аз такива апетитни места?” има един отговор – Интернет. Пуснете търсене в Google.com или някоя друга търсачка за affiliate program, резултатите ще са безбройни. Естествено, и тук съществуват “каталози”, като някои от тях позволяват да се запишете в много такива програми, и да получавате парите от тях накуп, в един чек. Може би най-добрият такъв сайт е Commission Junction - www.cj.com.

За най-ниското ниво остават прословутите “барове с реклами” – малки програмки, които се залепват обикновено отдолу на екрана, и показват реклами. На потребителите се плаща определена сума (обикновено $0.4 – 0.6 / час) за да (не) гледат тези реклами, но през това време потребителя трябва да работи нещо с компютъра. Обикновено програмата разбира това от местенето на мишката или писането на клавиатурата. Практикува се и разпращането на платени рекламни писма (един вид SPAM, за който получавате компенсация). Привличането на още хора също носи дивиденти, и структурата наистина наподобява пирамида. Разликата е, че записването е безплатно.

Много от компаниите, които предлагат подобни неща, изобщо не плащат. Заради множество успешни и неуспешни опити за измами България често е сред страните, с които не се работи. Една от малкото фирми, които плащат в цял свят, е Spedia.com. Те плащат и в България, като получавате парите си под формата на чек (такава е практиката и за останалите компании). След това можете да го осребрите в почти всяка българска банка срещу съответната такса. Ще се наложи обаче да изчакате (в повечето случаи 1 месец), докато се потвърди покритието на чека.

За финал ето два полезни сайта по темата:

• www.links2see.com/aff.html
• www.sponsors.pe.kr

Повече информация по темата (трябва да) можете да намерите в Интернет. Ако не можете – не се захващайте с това ;)

Назад