| PC Help | |
| уроци | | | софтуер | | | хардуер | | | речник |
| | | връзки | ||||||||
| |||||||||
Операционни системи | Linux съвместими модеми Поради непрекъснато нарастващия интерес към Linux OS и всевъзможните проблеми възникващи от непознаването на тази операционна система много хора започват да посещават сайтове свързани с темата и да задават въпроси (например - коя дистрибуция да избера, ще тръгне ли на моята машина, как да конфигурирам ... и т.н.). Тъй като на много от тези въпроси отговор отдавна има, те често са безсмислени за по-напредналите и пречат да се научат нови неща въпреки че въпросите сами по себе си не са безсмислени Впоследствие когато потребителите малко напреднат идва въпросът как Linux - операционната система създадена от Интернет и за Интернет да се върже към мрежата и тук идва логичния въпрос за модемите. В последните години модем може да се купи за около $10 - 20 ..., но дали тези модеми вършат работа на хората ползващи Linux? Във тази статия ще се опитам да отговоря на този въпрос и тъй като такава информация отдавна има, но на английски аз ще използвам и частичен превод на две части от Linux Hardware Compatibility HOWTO, а именно част 20. Модеми и част 30. Appendix E. Linux incompatible Hardware (Linux несъвместим хардуер) като целта ми е да дам точен и ясен отговор за това кои модеми могат да се използват под Linux. Доколко съм успял това ще кажете Вие впоследствие. Но първо малко обща информация за модемите, техните модели, спецификации и особености. Какво е това модем и какво се крие зад това название-това е акроним (дума, образувана от началните букви на други думи) на модулатор-демодулатор. Това устройство служи за преобразуване на данни от дигитални (цифрови) компютърни сигнали във аналогови които могат да бъдат изпратени по телефонната линия. Този процес се нарича модулация. Респективно аналоговите сигнали пристигащи по телефонната линия се преобразуват във дигитални които се приемат от модема. Процеса се нарича демодулация. След приемането на данните и демодулацията им модемът на свой ред ги предава на CPU-то отново във дигитален формат. За скорости по-големи от 600bps (бита за секунда) се прилага Data Compression (компресия на данните) - модемите трябва да събират битовете данни заедно и след модулацията да ги предадат като пакети много сложен звук (шум). Това позволява предаването на много битове данни по едно и също време. Компютрите могат да предават информация на модемите много по-бързо отколкото модемите по телефонната линия. Това дава необходимото време да групират битовете информация и да приложат компресиращ алгоритъм към тях. Съществуват два основни компресионни протокола за данни - v.42bis и MNP-5.(ако не броим новият стандарт на Cisco v92/v44, на който няма да се спрем засега по обясними причини) . При протокола MNP-5 нивото на компресия е 2:1, а при v.42bis нивото на компресия е 4:1, като разбира се, това може да се постигне само ако данните не са вече компресирани. ВНИМАНИЕ: Веднъж компресирани данни (почти) не се поддават на компресия. Поради това протокола е v.42bis е проектиран така, че при вече компресирани данни компресиращ алгоритъм не се прилага, а при MNP-5 компресия се прилага независимо дали данните са компресирани или не и поради това предаването се извършва по-бавно. Поради аналогово предаващите се данни риска от грешки при приемане е голям ето защо се прилага система за Error Correction (корекция на грешки) посредством която модемите проверяват дали получената от тях информация не е пострадала по време на прехвърлянето. Модемите които използват тази система раздробяват информацията на малки пакети, наречени frames (рамки, фреймове). Предаващият модем прикрепва контролна сума (checksum) към всеки пакет, а приемащият проверява дали контролната сума отговаря на изпратената информация. Ако това не е така съответният пакет се изпраща отново. Корекцията на грешки може да забави предаването на данните по шумни линии (а ла БТК), но за сметка на това дава голяма надеждност. Основните протоколи за корекция на грешки са v.42 и MNP 2-4 и се различават по алгоритъма си на корекция на грешки (т.е. как модемите проверяват данните). Съществуват разбира се още много различни стандарти и протоколи: Комуникации и софтуерни въпроси: По начина си на свързване към компютъра модемите се делят на външни (external) и вътрешни (internal). Външният модем, както се вижда от името му е отделно устройство, свързано със компютъра със кабел и има полезни светодиодни индикатори служещи за индикация на приемане, предаване, корекция, компресия и т.н. Вътрешният модем се слага във самия компютър на свободен PCI, ISA, AMR или PC-card слот. Той е по-труден за инсталиране, но за сметка на това е по-евтин. Модемите обаче се различават и по още по едно много важно за нас нещо - по това дали самият модем извършва модулация/демодулацията или за това се грижи софтуер. По този показател те се делят на два типа:
Всички вътрешни или външни хардуерни модеми свързани със серийния порт работят под Linux. Проверете по-долу за Linux несъвместим хардуер. Освен това, много флаш (flash) ъпгрейдваеми модеми имат флаш програми само за Win9x/NT/2k. Тези модеми не мотат да бъдат ъпгрейдвани под Linux. Известно количество модеми идват с DOS софтуер, който сваля (даунлоадва) контролната програма по време на първото им включване. Те могат да се използват нормално като се зареди програмата под DOS и след това се стартира Linux. Такива модеми вероятно е добре да се избягват, тъй като няма да сте способни да ги използвате със не PC хардуер в бъдеще. Всички PCMCIA модеми работят със съответните им PCMCIA драйвери. Мултимодемните (multimodem) карти също се поддържат от Linux. Факс модемите се нуждаят от подходящ факс-софтуер, за да работят. Също бъдете сигурни, че факс частта от модема поддържа Class 2 или Class 2.0 по простата причина, че в по-голямата си част при факс-софтуера под Linux за Class 1.0 поддръжка няма. Изключение прави Linux програмата Efax, която поддържа и двата Class 1 и Class 2 факс модеми. В някои случаи може да съществуват няколко (незначителни) технически проблеми с Class 1 модеми. Ако имате избор препоръчително е да си вземете Class 2 модем. Както стана дума по-горе някои хардуерни производители създават устройства, които са съвместими само с MS-DOS и Windows 9x/NT/2k. Те емулират част от обикновено наличния хардуер в устройствата, чрез софтуерни пакети продавани със самото устройство. Спецификациите на тези устройства не са предоставени на широката публика, затова е почти невъзможно да се напишат драйвери за тези устройства. Просто казано, най-добре е да се избягва хардуер, който заявява неща като "Needs Windows" (Нуждае се от Windows) или "Windows only" (Само за Windows). Надявам се със тази статия да съм ви помогнал и "спечелил за каузата". По-долу следва списък на различните модели/ чипсети / призводители, маркирани със съответен цвят по легендата. WM = Winmodem, работи само със Windows софтуер
Ето и списък със драйвери за различни модеми (цветовете отпред отговарят на легендата по-горе). Ще се опитам да поддържам данните актуални:
Драйвери за всички (до този момент по моя информация) работещи под Linux софтуерни модеми
Авторът не носи отговорност за каквито и да било (морални, физически, софтуерни, хардуерни, мийтуерни и т.н.) щети, нанесени пряко или косвено от информацията публикувана в този документ. Т.е., правейки нещо в резултат на употребата на този документ, Вие носите цялата отговорност за действията си. Този документ може да бъде разпространяван свободно съгласно последната версия на GNU GPL във вида, в който е публикуван от Free Software Foundation. Авторът също така не приема упреци, а само предложения, поздравителни картички и най-вече финансови инжекции ... ;-) Версия: 1.0, 05.03.2001 г. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||