Операционната система е програмата, която управлява компютъра. Тя се състои от няколко основни части:

• ядро (kernel) - това е частта, която е основата на операционната система и директно комуникира с компютъра. Ядрото е най-важният елемент на операционната система

• обвивка (shell) - това е частта, която потребителят вижда, нарича се още потребителски интерфейс. Чрез нея потребителят общува с операционната система, а оттам и с компютъра. Потребителският интерфейс може да е графичен или обикновен команден ред

• програми, предоставяни в комплект с операционната система - не е задължително да ги има, но обикновено са включени най-нужните неща.

Операционните системи (ОС) са много (не е само Windows), и са както комерсиални, така и безплатни. Размерът на една ОС може да е буквално всякакъв - тя може да се натъпче в 50 KB, а също и да се разпростре върху над половин GB. ОС има откак съществуват компютрите. През тези десетилетия са се изредили много на брой, и с най-различни имена ОС. CP/M, AIX, IRIX, BSD, FreeBSD, Linux, QNX, други UNIX клонинги, DOS, OS/2, Windows, Windows NT, BeOS, V2 и още много други са само една малка част от тези системи. Десетки други ОС са почти непознати.

Колко добра е една ОС зависи от няколко неща, а именно:

• Хардуерни изисквания и съвместимост - колкото са по-ниски, на толкова повече машини ще може да работи. Идеалният случай е да може да работи с абсолютно всички конфигурации, които въобще съществуват.

• Стабилност и сигурност на самата система - грешките при програмирането могат да бъдат много неприятни при ползването. Никой не иска системата да блокира (особено докато върши нещо важно), или важни данни да му бъдат откраднати поради пропуск в сигурността.

• Поддръжка на новоизлязъл хардуер - за да може да се ползват пълните възможности на новите хардуерни компоненти, и те да работят оптимално. Обикновено тази поддръжка се осигурява от производителите на съответният хардуер.

• Програмно осигуряване - колкото и да е добра една ОС, работата на потребителя не е със самата система, а с приложни програми. Ако тези програми липсват, и системата ще се окаже безполезна.

Една верига е толкова здрава, колкото най-слабата й брънка. При ОС положението е подобно, с тази разлика, че не е абсолютно необходимо поддръжката на новоизлязъл хардуер да е факт още докато цените на въпросния хардуер са космически. Идеалната операционна система (по принцип такава няма) е лесна за инсталиране и конфигуриране, работи безкрайно стабилно, има висока производителност и ниски хардуерни изисквания, а програмите за нея покриват всички области от използването на компютъра, и са достатъчно на брой. Въобще, идеалната операционна система е тази, при която потребителят няма нужда да се занимава с нея и да я преконфигурира, а може да отдели цялото си време за работа с програмите, които ползва.

В тази статия ще разгледаме само най-популярните системи. Това са:

Назад