| PC Help | |
| уроци | | | софтуер | | | хардуер | | | речник |
| | | връзки | ||||||||
| |||||||||
| PNG в Internet – Проектиран отдавна и усъвършенстван през годините. Уникален по своите качества и със солидна поддръжка в приложния софтуер. И все пак сравнително слабо разпространен. Да, това е той – Portable Network Graphics (PNG, произнася се “ping”), един впечатляващ с възможностите си формат за растерна графика. Какво представлява PNG? PNG може да се разглежда като значително усъвършенстван вариант на формата GIF. И наистина, той е създаден, за да замени GIF (алгоритъмът за компресия LZW, използван в GIF формата, е патентован, и затова има пречки пред свободното използване на GIF). Първата спецификация на новия формат (първоначално наречен PBF – Portable Bitmap Format) е публикувана на 4 януари 1994 г. Само за седмица тя е съществено подобрена, а на 24-ти януари вече е публикуван шестият вариант на спецификацията. Новото име PNG е прието още на 6 януари – третият ден от обявяването на спецификацията. Окончателният вариант е публикуван на 15 октомври 1997 г. като RFC 2083. От този момент нататък програмите за растерна обработка (и не само те) могат спокойно да включат поддръжка на PNG. Колкото до причината да започнат да поддържат PNG, тя е проста – той е по-добър от GIF. В какво ли? Ето едно сравнение на възможностите на GIF (запазени в PNG) и новите “екстри”:
Като уточнение ще отбележа, че само 8 и 32-битовите PNG изображения поддържат прозрачност, а 24-битовите - не. 8-битовите графики ползват т.нар. “бинарна прозрачност”, наследена от GIF – прозрачните пиксели са прозрачни, а непрозрачните – не. 32-битовите ползват 8-битов алфа канал за прозрачност, чрез който се определя нейното ниво, т.е. колко прозрачно да бъде изображението. Една добра новина е, че патентът на GIF формата междувременно изтече, така че в момента GIF също може да се използва свободно. Но време на писането на този материал (септември 2002 г.) това не беше така. Ако сте чели внимателно (и познавате GIF), вероятно сте забелязали, че до момента не стана въпрос за анимираните графики. Да – поддръжката на анимация е в друг формат, наречен MNG (произнася се “ming”, разбира се). И също както при PNG, и тук първоначално името на формата е било различно – PNF (Portable Network Frame). Дата на “покръстването” – 24 август 1996 г. Принципът на изграждане на анимация при GIF е в поредните кадри, всеки от които замества предния (или част от него). Положението тук е принципно същото, и MNG съвсем слабо се различава по структурата си от статичния PNG. MNG също включва някои много интересни нови възможности, но сега няма да се спираме на тях. PNG в Internet? OK. А как се справят браузерите? Положението е по-скоро добро.
Съществуват още десетки браузери за най-различни платформи. За тяхната поддръжка (и проблеми с поддръжката) на PNG можете да прочетете винаги актуална информация на адрес www.libpng.org/pub/png/pngapbr.html. Както виждате, вероятно поне 99.9 % от аудиторията на сайта ви може да разглежда PNG графики. Защо не се възползвате? А защо PNG не се ползва толкова широко, колкото GIF и JPEG? Причината за това е инерцията. Web дизайнерите често предпочитат да ползват по-добре познатите им (и най-вече утвърдени) формати GIF и JPEG, и те се утвърждават още повече. Всъщност PNG не би трябвало да се разглежда като конкурент на JPEG – предназначението му е различно (а и с JPEG се бори JPEG2000, но за това - друг път). JPEG е предвиден за фотореалистични изображения, и ползва компресия със загуба на качеството. PNG не е предвиден за тази цел, а компресията при него е без загуба на качеството, следователно се справя много по-слабо със снимките. Но при графики и схеми е много по-добър от GIF, а по-мощната компресия води до значително по-нисък обем. Резултатът за потребителя е по-бързо зареждаща се страница. Ще демонстрирам разликата в обема с няколко примера:
Всички GIF и PNG графики са с изключен interlacing за намаляване на обема. Както се вижда от сравнението, PNG е подходящ за илюстрации, схеми и др., но за фотореалистични изображения е крайно непрепоръчително да се ползва (освен, ако е нужна перфектна картина без никакви – не само видими – загуби в качеството). Ако обаче запазим третата графика като GIF, обемът й би бил около 220 KB. Добре, но при PNG става 3 пъти повече – защо, нали компресията е по-добра. Това е една от основните грешки при сравняването на PNG с GIF. Причината е в броя на цветовете – GIF поддържа до 256 цвята, а PNG – пълноцветни изображения. Ако намалим цветовете в PNG варианта до 256, обема спада до 190 KB. Но бихте ли използвали GIF за подобно (вече не) фотореалистично изображение?!? Същото е и с PNG при 256 цвята. Просто предназначението на формата е различно. Въпреки това намаляването на броя цветове до 256 (т.е. 8-битов цвят) е основният метод за оптимизиране на PNG графики (а не снимки). Други използвани техники са стандартното изрязване на ненужните части от картинката, както и конвертирането й към сиво (при сивите нюанси се поддържат до 16 бита на пиксел), ако това е допустимо. В заключение може да се каже, че за всички статични графики (схеми, чертежи, неанимирани банери и др.) вече спокойно може да се използва PNG. При снимките безспорен лидер в момента е формата JPEG, но с времето и той ще бъде изтласкан от своя наследник – JPEG2000. Това обаче е предмет на друг материал. | |||||||||||||||||||||||||||||||||
