Уроци
Системни настройки | | Меню Chipset Features Setup
(Advanced Chipset Setup) DRAM Timing/Bank 0/1/2/3 DRAM Timing - определяне на скоростта на работа (тайминг) на отделните модули/банки памет. Някои дънни платки показват отделни полета за всяка банка и при тях е възможно да се използуват съвместно RAM-памети с различна скорост или вид. На по-новите дънни платки се прилага обща скорост за съответната банка. При тази опция е важно да се зададат стойности, съответстващи на спецификациите на съответните RAM-модули, в противен случай системата ще стане нестабилна или изобщо няма да "запали". И обратното - колкото по-бърза памет е инсталирана, толкова по-бързи настройки могат да се зададат. Спецификациите съответно са: PC100 - 10ns, PC133 - 7.5ns, PC166 - 6ns. SDRAM Bank Interleave - настройва режима interleave на SDRAM-интерфейса (тази опция присъства само на дънни платки с VIA чипсети), като позволява банките SDRAM-памет да редуват циклите си на опресняване и достъп. Ако при едната банка памет се извършва цикъл на опресняване, втората банка може да се намира в цикъл на отговор на запитване, а друга в режим на прочитане на данни. Това увеличава бързодействието на RAM-паметта, маскирайки времето на опресняване за всяка банка, в резултат на което данните от всички заявки ще постъпят от SDRAM последователно, без да има такт на изчакване между тях. Резултатът е значително ускоряване бързодействието на системата, вариращо в зависимост от това дали се ползва 2-Way или 4-Way interleave. Съвременните модули памет DIMM SDRAM са с по 2 или 4 банки (banks), като това зависи от броя и организацията на чиповете, от които те са изградени. Обикновено двубанкови са модулите памет с обем до 32 MB, а тези с обем 64 MB и повече са четирибанкови. Ако се използва единичен двубанков модул памет, следва да се включи опцията 2-Way, а ако в системата има два такива модула се включва опцията 4-Way. Наличието на всякакви четирибанкови модули позволява включването на опция 4-Way. > Disabled - изключва режима interleave (използва се при некачествена SDRAM, стойност по подразбиране). 2-Way/2-Bank - включва 2-Way interleave, ползва се при единичен двубанков модул памет. 4-Way/4-Bank - включва 4-Way interleave, ползва се при два двубанкови/един или повече четирибанкови модули памет.
SDRAM CAS Latency / SDRAM Cycle Length - контролира латентността (в цикли - CLKs) на сигнала CAS (адрес на колоната Strobe, Column Address Strobe) в зависимост от броя на синхронизиращите импулси, които се натрупват до момента на извършване на операция четене (read command) от SDRAM след момента на получаването на заявката за изпълнението и. Т.е. колкото по-малка е латентността, толкова по-бързо се изпълнява операцията. За бърза памет е подходяща стойност 2, за бавна памет - стойност 3. 2 - при бърза SDRAM, повишава бързодействието. 3 - при бавна SDRAM, подобрява стабилността (стойност по подразбиране).
SDRAM RAS To CAS Delay - контролира забавянето между сигналите RAS (адрес на редицата STROBE, Row Address Strobe) и CAS (адрес на колоната STROBE, Column Address Strobe). Това забавяне настъпва при операции четене, запис и опресняване на SDRAM-паметта. Естествено намаляването на забавянето подобрява бързодействието, докато увеличаването му го намалява. 2 - при бърза SDRAM, повишава бързодействието. 3 - при бавна SDRAM, подобрява стабилността (стойност по подразбиране).
SDRAM Cycle Time Tras/Trc - контролира минимума от цикли, които са изискани за TRAS и TRC на SDRAM-паметта. Стойността по подразбиране е 6/8, при която се постига по-стабилна работа (и бързодействието намалява), а при стойност 5/6 циклите на SDRAM са по-бързи и има опасност да не оставят редицата отворена достатъчно дълго за завършване на операциите. Това е особено валидно при честоти над 100MHz, затова е добре чрез проби да се постигне стабилна работа при оптимално бързодействие. TRAS се отнася към редицата активно време (Row Active Time) на SDRAM, което е продължителност на периода на трансфер за данни на редицата, известно още като минимум широчина на пулс на RAS (Minimum RAS Pulse Width). TRC се отнася към времето за цикъл на редицата (Row Cycle Time) на SDRAM, което определя продължителността на цикъла редицата отворена - редицата опреснена.
6/8 - при бавна SDRAM, максимум стабилност (стойност по подразбиране). 5/7 - при бърза SDRAM, балансиран вариант. 5/6 - при много бърза SDRAM, максимум бързодействие.
SDRAM RAS Precharge Time - контролира броя цикли, нужни на RAS да акумулира зареждане преди SDRAM да се опресни. Намаляването на Precharge Time на 2 подобрява производителността, но ако тази стойност не е достатъчна на инсталираната SDRAM да се опресни правилно тя няма да се справи със задържането на данни и ще предизвика нестабилност на системата. 2 - при бърза SDRAM, повишава бързодействието. 3 - при бавна SDRAM, подобрява стабилността (стойност по подразбиране).
SDRAM Page Closing Policy/SDRAM Precharge Control - определя дали процесора или самата SDRAM-памет контролира препълването си. All Banks - всички цикли на процесора към SDRAM-паметта ще завършват с команда All Banks Precharge към SDRAM-интерфейса. Подобрява стабилността, но намалява бързодействието. One Bank - SDRAM-паметта сама контролира препълването си. Намаляват се броя на времената за препълване на SDRAM, които при многобройните цикли на процесора към SDRAM могат да настъпят преди тя да се нуждае от опресняване. Подобрява бързодействието, но намалява стабилността.
SDRAM Leadoff Command - контролира времето, което е нужно преди данните, складирани в SDRAM да станат достъпни. За бърз достъп до SDRAM подходящата стойност е 3, за бавна памет и при опасност от нестабилност - стойност 4. 3 - при бърза SDRAM, повишава бързодействието. 4 - при бавна SDRAM, подобрява стабилността (стойност по подразбиране).
DRAM Read Latch Delay - въвежда малко забавяне преди системата да прочете данни от SDRAM. Тази функция е въведена за улеснение при използването на SDRAM-модули с нестандартни тайминги и е препоръчително да не се разрешава, ако не се ползва нестандартна SDRAM. Ако обаче такива модули са инсталирани опцията следва да се разреши. DRAM Interleave Time - контролира синхронизирането при четене на следващата банка данни при включена опция SDRAM Bank Interleave (виж по-горе). Снижаването на времето за синхронизация увеличава бързодействието, увеличаването повишава стабилността. DRAM Data Integrity Mode/Memory Parity/ECC Checking - включва или изключва функцията за корекция на грешки ECC (error correction code) на данните, съхранявани в RAM-паметта. Открива и коригира грешни данни, съхранявани в един бит и открива, но не коригира грешни данни, съхранявани в два бита. Изисква наличието на ECC RAM и е препоръчително да е винаги включена, особено при overclock. Read Around Write - позволява промяна на адресирането при четене на данни от процесора. Ако съответните данни от оперативната памет се дублират в кеша, то четенето им ще се извърши от кеша, а не от оперативната памет. При този метод се съкращават ненужни операции посредством специфични транзакции, което намалява латентността и повишава пропускателната способност на шината, като сериозно ускорява бързодействието. Memory Hole 15M-16M - Някои специални ISA-базирани контролери изискват тази област от паметта за коректна работа. Разрешаването на тази опция резервира областта 15-16 MB за ползване от тези контролери, като при някои дънни платки не позволява на OS ползването на останалата оперативна памет, независимо колко е тя. Затова не се препоръчва разрешаване на тази опция ако това не се налага. 8-bit I/O Recovery Time - задава броя възстановяващи цикли (CLKs) между всеки последователен 8-битов входно/изходен (I/O) цикъл към ISA-шината. Тъй като PCI-шината е доста по-бърза от ISA-шината е необходимо да се добавят допълнителни възстановяващи цикли между всеки последователен PCI-произхождащ входно/изходен (I/O) цикъл с цел синхронизация на работата на устройства, опериращи на различните шини. По подразбиране се добавят 3.5 възстановяващи цикъла (CLKs) между всеки последователен 8-битов входно/изходен (I/O) цикъл към ISA-шината, като тази оция позволява да се прибавят повече цикли при нужда, ако има проблеми при работата на 8-битови ISA контролери. Тази опция не оказва влияние на работата на системата ако не се ползват ISA-базирани контролери. NA (стойност по подразбиране), 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8
16-bit I/O Recovery Time - задава броя възстановяващи цикли (CLKs) между всеки последователен 16-битов входно/изходен (I/O) цикъл към ISA-шината. Тъй като PCI-шината е доста по-бърза от ISA-шината е необходимо да се добавят допълнителни възстановяващи цикли между всеки последователен PCI-произхождащ входно/изходен (I/O) цикъл с цел синхронизация на работата на устройства, опериращи на различните шини. По подразбиране се добавят 3.5 възстановяващи цикъла (CLKs) между всеки последователен 16-битов входно/изходен (I/O) цикъл към ISA-шината, като тази оция позволява да се прибавят повече цикли при нужда, ако има проблеми при работата на 16-битови ISA контролери. Тази опция не оказва влияние на работата на системата ако не се ползват ISA-базирани контролери. NA (стойност по подразбиране), 1, 2, 3, 4
Passive Release - управлява достъпа на процесора до PCI-шината и контролира латентността на ISA-шината. Ако опцията е позволена, процесора има паралелен достъп до PCI и ISA-шината. В противен случай паралелния достъп е забранен. За оптимален режим на работа опцията е позволена, забранява се при проблеми с работата на ISA-базирани периферни устройства. PCI Delayed Transaction/PCI 2.1 Compliance - контролира латентността на PCI-циклите към и от ISA-шината, изискващи повече време за завършване, което води до забавяне на PCI-шината. Разрешава на 32-битовия буфер за запис на чипсета да поддържа отложените транзакционни цикли. Това позволява буферирането на заявките към и от ISA-шината и освобождава PCI-шината за изпълнение на други заявки по същото време. За оптимален режим на работа и задоволяване на изискванията на PCI 2.1 спецификациите опцията е позволена, забранява се при проблеми с работата на PCI-контролери или когато се използват ISA-контролери, които не са PCI 2.1 съвместими. PCI Master Pipeline Req/PCI Pipeline/Byte Merge - използва се за сливане на 8 и 16 битови данни, постъпващи по PCI-шината, преди те да постъпят в 32 битов формат за обработка в процесора, като ускорява работата на PCI-базираните контролери, по специално видеокарти. P2C/P2C Concurrency - позволява включването на CPU to PCI и PCI to CPU concurrency. Fast R-W Turn Around - намалява забавянето, което се получава когато процесорът първо чете от RAM-паметта и тогава пише в нея. Обикновено съществува допълнително забавяне, свързано с това превключване при четене и запис. Когато опцията се включи забавянето при превключване се намалява, което води до повишаване на бързодействието. Ако обаче SDRAM не може да се справи с бързото превключване ще предизвика нестабилност на системата. Enabled - позволява бързото превключване, повишава бързодействието. Disabled - забранява бързото превключване (стойност по подразбиране).
Video Bios Cacheable - позволява кеширането на област C0000h-C7FFFh от видео BIOS в бързия L2 кеш. Това не води до повишаване на бързодействието, тъй като OS заобикаля BIOS, използвайки графичния драйвер за директен достъп до графичния хардуер. Няма необходимост от такова кеширане, което ще заеме (и изхаби) част от обема на L2 кеша. Нещо повече, ако някоя програма запише данни в тази област това ще доведе до забиване на системата. Тази функция е валидна само при включен Video BIOS shadow. System BIOS Cacheable - позволява кеширането на област F0000h-FFFFFh от системния BIOS в бързия L2 кеш. Това не води до повишаване на бързодействието, тъй като OS не ползват често информация от BIOS при работата си. Няма необходимост от такова кеширане, което ще заеме (и изхаби) част от обема на L2 кеша. Нещо повече, ако някоя програма запише данни в тази област това ще доведе до забиване на системата. Тази функция е валидна само при включен System BIOS shadow. Video RAM Casheable - позволява кеширане на паметта на видеоконтролера бързата L2 кеш . Кеширането на видеопаметта наистина намалява времето на достъп до данните, но не води до повишаване на бързодействието. Съвременните видеокарти имат пропускателна способност на паметта от порядъка на 6 GB/сек., а L2 кеша - над 20 GB/сек. Въпреки това остават ограниченията от 0.8GB/s (64bit x 100MHz) при 100 MHz SDRAM и 1.06GB/s (64bit x 133MHz) при 133 MHz SDRAM и максималната пропускателна способност от 1.06 GB/сек. на AGP 4x шината, през която данните от видеопаметта се копират. Оттук следва, че да се кешира видеопаметта е безсмислено. Тук също има опасност някоя програма да запише данни в тази област и това ще доведе до забиване на системата. AGP Aperture Size (MB) - определя размера на AGP апертурата. Апертурата е част от диапазона на адресираната памет на PCI (PCI memory adress range), използвана като адресно пространство за графичната памет и определя максималното количество RAM-памет, резервирана от графичната карта за съхранение на текстури. В най-общия случай апертурата се определя по следния начин: максималното количество използваема AGP памет X 2 плюс 12MB. Това значи,че максималното количество използваема AGP памет е по-малко от половината от размера на AGP апертурата, защото системата се нуждае от AGP памет (която не е кеширана) плюс равно количество записана комбинирана област памет и още 12MB за виртуално адресиране. Това е адресно пространство, а не физическа памет, която е използвана. Физическата памет се разпределя и освобождава динамично само при заявка на Direct3D за "създане 7на не-местна повърхност" (create non-local surface). Повърхностите се създават първо в локалната видеопамет и когато я заемат изцяло създаването им продължава в заделеното за това количество RAM-памет (апертурата). Употребата му е автоматично оптимизирана за всяко приложение и не се използва освен ако не е нужно. Ако видеоадаптера е оборудван с малко видеопамет, размера на апертурата трябва да се увеличи до не повече от половината от размера на системната RAM-памет, в противен случай трябва да се намали (но да не бъде по-малко от 16 MB за гарантиране на безпроблемната работа на видеоадаптера), тъй като безпричинното заделяне на огромно количество памет няма да повиши бързодействието на видеосистемата. Препоръчителните стойности са в диапазона 64 MB - 128 МB. Увеличаването на размера над 128 MB не води до прираст в производителността, а намаляването и под 64 MB обикновено води до намаляване на бързодействието. 4, 8, 16, 32, 64 (стойност по подразбиране), 128, 256
AGP Mode - управлява протоколите на трансфер на AGP-шината и се избира в зависимост от поддържаните стандарти за съответния видеоадаптер. Стандартът AGP 1x (3.3v) позволява предаване на данните по шината по възходящия фронт на сигнала и при честота на AGP-шината 66 MHz има пропускателна способност 264 MB/сек (32-битова шина X 66МHz X 1). Стандартът AGP 2x (3.3V) позволява предаване на данните по шината по двата (възходящ и низходящ) фронта на сигнала, което удвоява пропускателната способност при същата (66 MHz) честота - 528 MB/сек (32-битова шина X 66МHz X 2). Стандартът AGP 4x (1.5v) има пропусквателна способност 1056 MB/сек (32-битова шина X 66МHz X 4). Това обаче е само на теория, от тази гледна точка на практика увеличаването на бързодействието не е чак толкова голямо. Все пак ако видеоадаптера поддържа по-бързите режими е препоръчително тяхното използване. В зависимост от типа на дънната платка стойността по подразбиране е различна, при по-старите чипсети липсва поддръжката на AGP 4x, а при новите чипсети на INTEL за Pentium IV (845/850) опита за слагане на видеоадаптер, неподдържащ AGP 4x ще доведе до повреда на дънната платка. 1x - за стари AGP видеоадаптери, неподдържащи AGP 2x/4x 2x - за AGP видеоадаптери, поддържащи AGP 2x, но неподдържащи AGP 4x 4x - за AGP видеоадаптери, поддържащи AGP 4x
AGP Driving Control - контролира управлението на AGP-шината, позволявайки чипсета автоматично да контролира двигателния капацитет на AGP-шината в зависимост от инсталираният видеоадаптер. При търсене на причини за нестабилност или овърклок може да се наложи ръчна настройка, при което опцията AGP Driving Value (виж по-долу) се променя в зависимост от ситуацията. AGP Driving Value - при задаване на ръчно управление на AGP-шината оттук може да се контролира (иначе опцията не е активна) двигателния капацитет на AGP-шината чрез силата на сигнала. Колкото по-висока е стойността, толкова по-силен е сигналът. Диапазонът от шестнадесетични стойности (от 00 до FF) отговаря на диапазона от 0 до 255 в десетични стойности. По подразбиране стойността е DA (218), но ако се използва видеоадаптер, базиран на фамилията NVIDIA GeForce2 графични чипове (GPU) препоръчителната стойност е EA (234) или по-висока. Тази опция може да подобри стабилността при овърклок на AGP-шината, специално при видеоадаптери, работещи в режим AGP 4x и ползващи AGP sidebanding. С нея обаче трябва да се оперира много предпазливо, тъй като при овърклоната AGP-шина високите стойности могат да доведат до необратима повреда на AGP видеоадаптера. Увеличаването на стойностите на тази опция не влияе на производителността на системата, така че не е препоръчително използването й, ако това не се налага. AGP Fast Writes - включва използването на нов и по-ефективен метод за прехвърляне (до 30% по-бърз трансфер) на информацията посредством заобикаляне на системната памет, позволявайки на процесора да общува директно с графичния процесор и по този начин съкращавайки пътя на данните. В настоящият момент само видеоадаптери, базирани на фамилията NVIDIA GeForce 256 и по-високите продуктови линии поддържат този метод, затова и опцията по подразбиране е забранена. Ако обаче в системата има такъв видеоадаптер и чипсета поддържа тази опция (по-старите нямат поддръжка на Fast Writes), е добре опцията да се разреши. CPU to PCI Write Buffer - контролира буфера за запис на процесора към PCI-шината. Ако буфера е забранен, процесора изчаква прехвърлянето на данни към PCI-шината, когато тя е готова да ги получи, тъй като системната шина е по-бърза от PCI-шината. Разрешаването на буфера позволява натрупването на данни (4 words) в очакване на готовност на PCI-шината за следващо прехвърляне, като освобождава процесора от необходимостта за изчакване на следващото прехвърляне на данни. Препоръчително е буфера да е разрешен. PCI Dynamic Bursting - контролира буфера за запис на PCI-шината. Ако буфера е разрешен всяко прехвърляне на данни се записва в буфера, докато се натрупа достатъчно количество данни за един цял блок и след това се предава към PCI-шината възможно най-рано. В противен случай данните ще се прехвърлят към буфера по-късно, когато PCI-шината е свободна или когато буфера е пълен. Препоръчително е опцията да е разрешена за ускоряването на работата на PCI-шината. PCI Master 0 WS Write - контролира интервала от време между записа на дании в PCI-шината. Ако опцията е разрешена записът се извършва незабавно (със състояние на чакане нула, 0 WaitState, WS) щом PCI-шината е готова да поеме данни. В противен случай записа се извършва с един период на задържане (1 WaitState, WS). Препоръчително е опцията да е разрешена за ускоряването на работата на PCI-шината, при търсене на възможни причини за нестабилност на системата или при овърклокинг опцията може да се изключи за улесняване работата на PCI-шината при по-високата работна честота. PCI#2 Access #1 Retry - тази опция е свързана с работата на CPU to PCI Write Buffer (виж по-горе) и активира проверка на целостта на данните, записани в буфера на PCI-шината и очакващи изпращане към системната шина, както и това, дали изпращането им е било успешно. Ако изпращането е било неуспешно опцията решава дали изпращането да се повтори или да се върне за проверка. Ако е позволена буфера ще се опитва да осъществи прехвърлянето докато успее. Ако е забранена буфера ще нулира съдържанието си, ще регистрира прехвърлянето като неуспешно и процесора ще трябва да пише отново в буфера за запис. Препоръчително е опцията да е разрешена, освен ако в системата няма стари и бавни PCI устройства, генериращи множество цикли за проверка за цялостност на данните, които забавят работата на PCI-шината. AGP Master 1 WS Read - управлява изчакването на AGP-busmaster устройство при стартиране на транзакция за четене. Препоръчително е опцията да се включи за ускоряване на производителността и да се изключи при графични аномалии и поява на пикселни "артефакти". AGP Master 1 WS Write - управлява изчакването на AGP-busmaster устройство при стартиране на транзакция за запис. Препоръчително е опцията да се включи за ускоряване на производителността и да се изключи при графични аномалии и поява на пикселни "артефакти". Master Priority Rotation - контролира достъпа на процесора до PCI-шината и начина на извършване на транзакциите при наличие на повече от едно busmaster PCI-устройство. При стойност 3 PCI достъпа на процесора до PCI-шината е най-бавен, но бързодействието на busmaster PCI-устройствата е най-голямо. При стойност 1 PCI достъпа на процесора до PCI-шината е най-бърз, но бързодействието на busmaster PCI-устройствата е най-малко. PCI Latency Timer - контролира колко дълго всяко PCI-устройство ще държи шината заета преди друго устройство да може да я заеме. Колкото по-голяма е стойността, толкова по-дълго устройството ще задържа контрола върху шината. Тъй като всеки нов достъп до шината се извършва с начално забавяне преди да се извърши транзакция ниските стойности понижават ефективния капацитет на PCI-шината, докато високите го подобряват. От друга страна, когато стойността се увеличава достъпът на всяко PCI-устройство до шината е по-дълъг, а времето за отговор на тези устройства е по-малко. Това значи, че всяко PCI-устройство ще трябва да чака по-дълго преди да може да получи достъп до шината, но когато получи достъп ще може да провежда транзакциите си по-дълго време. Стойността по подразбиране е 32 цикъла (cycles), но за ускоряване на бързодействието на PCI-шината са препоръчителни стойности 64 или 128. Някои PCI-устройства обаче не могат да работят нормално при по-дълги времена на латентност и тогава стойността трябва да се намали. USWC Write Posting - Опцията USWC (Uncacheable Speculative Write Combination) комбинира малки записи от данни в 64-битови записи, като намалява броя транзакции, нужни за прехвърляне на определено количество данни в линейният фрейм-буфер (framebuffer) на графичната карта. Увеличава бързодействието на PentiumPro-базирани системи и такива със стари чипсети, но е възможно да намали бързодействито на дънни платки със съвременни чипсети. Flash BIOS Protection - забранява обновяване (flash) на системния BIOS и служи за защита от случайно разваляне при неоторизиран достъп или при заразяване с вируси, които изтриват BIOS или "замазват" част от него (това е напълно достатъчно за да се сдобиете с "мъртва" дънна платка). При някои платки тази опция се дублира (или е заменена) с хардуерен превключвател (джъмпер или DIP-ключе), намиращ се на самата платка. Препоръчително е опцията да е включена и само при обновяване (flash) да се изключва, след което веднага да се включи пак. Hardware Reset Protect - забранява функционирането на бутона Reset на системата (студения Reset) и е полезна при сървъри, рутери и машини, които трябва да работят 24 часа на денонощие, като не позволява случайно (или нарочно) натискане на бутона да рестартира машината когато не трябва. MD Driving Strength - контролира силата на сигнала на DRAM-паметта. При по-високата стойност (Hi) сигнала e по-силен, а при по-ниската (Lo) сигнала е по-слаб. Може да се използва за повишаване двигателния капацитет на DRAM при сериозно количество инсталирани DIMM-модули (повече и/или двустранни DIMM-ове). Тогава се използва високата стойност (Hi), която може да подобри и стабилността при овърклок на шината на паметта при овърклок по шина (FSB). Увеличаването на стойностите на тази опция не влияе на производителността на системата и не се препоръчва използването на стойност (Hi) освен в гореописаните два случая.
Назад |
